— Рибата изобщо не кълве. Кажете ми колко съпруги имате?
— Три.
— А фаворитката ви красива ли е?
— Много. С радост мога да ти съобщя, че семейството ми е щастливо и хармонично.
— Щом сте известен лекар, имате право на четири съпруги. Четните числа носят късмет! А като заговорихме за късмет, мисля, че…
Тя придърпа влакното и извади една риба, по-дребна от неговата. Известно време и двамата мълчаха: тя, вторачена в своята плувка, той, вглъбен в мислите си. След като девойката извади един доста голям костур, съдията подхвърли:
— Краката ми започнаха да се схващат. Иска ми се да поработя малко с веслата. Много отдавна не съм гребал.
— Добре. Стига да не обърнете лодката.
Размениха си пълзешком местата. Докато се разминаваха, лодката се наклони опасно и той трябваше да я прехване през раменете.
— Много ми е приятно да бъда с вас! — прошепна тя.
Съдията Ди побърза да стисне дългите весла. Коленичи на кърмата и първо поведе лодката нагоре по течението, за да може Папратова Клонка да изтегли котвата. После пое навътре, по-далеч от брега. Не се справяше съвсем зле, но тъй като се налагаше да стои на колене, не можеше да използва тежестта на тялото си и трябваше да разчита единствено на ръцете си. Раната под лакътя му започна да пулсира. Той направи опит да се изправи, но лодката се заклати заплашително. Момичето се заля в кръшен смях.
— Е, ще се наложи да греба на колене — кисело каза той.
— Накъде карате?
— Иска ми се да слезем за малко на брега. Мисля, че може да открия някои билки в ей онзи храсталак. Имате ли нещо против?
— Не. Но няма да можете да направите друго, освен да потърсите из храсталака досами водата. Наоколо няма никаква пътека.
— В такъв случай хайде обратно към кея. Няма да е трудно, течението ще ни носи.
Твърде скоро обаче откри, че на практика се оказа доста по-трудно, отколкото на думи. Около тях плаваха множество речни съдове и трябваше да пусне в ход цялото си умение, за да избегне сблъскването. Слушаше с половин ухо веселото й чуруликане. Изведнъж се сепна:
— Тършувал ли? Кой е тършувал?
— Чичо ми, нали ви казах. Сигурно е претърсвал таванската стаичка на горкия Тай Мин. Докато чистих там сутринта, забелязах, че навсякъде е разхвърляно. Не мога да си представя какво ли се е надявал вуйчо ми да намери. А сега аз ще поема лодката, вие няма да можете да се оправите с акостирането.
ГЛАВА Х
Освежителна баня засилва решителността на съдията Ди;
един бандитски главатар се върти неспокойно на стола си
Разделиха се още на пристана. Папратова Клонка тръгна по главната улица с рибарската кошница в ръка, като си тананикаше весело. Съдията Ди мина край рибното тържище и влезе в първата гостилничка. Поръча си голяма порция юфка със задушени бамбукови връхчета. Изпи набързо чаша чай и се върна в „Синята чапла“, тъй като нямаше търпение да влезе в банята.
Както и очакваше, в нея нямаше никой, понеже беше време за обедния ориз. Дори и телякът почиваше. Блажено изтегнат в басейна, съдията грижливо обмисли бъдещите си действия. Догадката му беше дръзка, дори малко произволна. Предположението му се основаваше само на два факта: първият, че клетият касиер Тай Мин е бил жестоко измъчван, преди да го убият, и вторият, че стаята му е била претърсена. Всичко останало беше просто налучкване, основано на наблюденията му върху мерзката, стръвна природа на хора като Лан Лю. Да, той ще поеме риска. Ако предположението му се окажеше вярно, щеше да приключи успешно с първия етап на своето разследване. Ако пък грешеше, поне щеше да подплаши неколцина негодници. А подплашеният човек често допуска сериозни грешки.
Тъкмо когато слагаше чиста превръзка на раната си, влезе телякът. Съдията му нареди да донесе чисти дрехи от стаята, а мръсните да предаде на перачките. Облече кафявата си пътна роба, изпрана и изгладена, влезе в приемната и попита администратора дали господин Лан е приключил с обяда си. Младежът кимна утвърдително и тогава той му връчи визитната си картичка с молба да попита дали господин Лан би го приел за малко.