— Едва ли, господинът не обича да го безпокоят непосредствено след ядене, докторе.
— Попитайте го все пак.
Администраторът тръгна по коридора с колебливо изражение, но скоро се върна широко ухилен.
— Господин Лан каза да заповядате, ваша светлост. Четвъртата врата отдясно.
Съдията Ди бе посрещнат от мършав мъж с длъгнеста глава, същия, когото бе видял сутринта край горските складове. Той се представи с раболепна усмивка като счетоводител на господин Лан, след това преведе съдията през просторно хладно преддверие и накрая двамата влязоха в обширна стая, която сякаш заемаше цялата задна част от лявото крило на странноприемницата. Очевидно беше, че това е най-закътаният и най-скъп апартамент в „Синята чапла“.
Господин Лан седеше зад тежко писалище от резбован абанос, пред него се мъдреше разтворена дебела папка. Двамата му телохранители стояха пред сгъваемата врата към запуснатата задна градина. Господин Лан се изправи и с учтив поклон посочи на съдията другото кресло. Усмихна се едва доловимо и рече:
— Тъкмо преглеждах деловите книжа с моя счетоводител. Вашата високопочитаема визита представлява приятен повод да си почина от това досадно занимание — той даде знак на счетоводителя да им поднесе чай.
— Възнамерявах по-рано да ви направя посещение на вежливост, господин Лан — заговори любезно съдията Ди, — но снощи се заседях до късно и сутринта се чувствах малко неразположен. Днес времето е чудесно — той пое чашата, която му предложи счетоводителят, и отпи глътка.
— Независимо че вали от време на време дъжд — отбеляза Лан, — намирам тукашния климат за много задоволителен.
Съдията рязко остави чашата на масата. Сложи длани на коленете си и каза с остър тон:
— Радвам се да чуя това, Лан, защото ще ви се наложи да останете в Речния град за по-дълго.
Домакинът му го изгледа смръщен. После бавно попита:
— Какво точно имате предвид?
— Имам предвид, че примирието е нарушено. Ръката ни ще се стовари върху вас в същата минута, когато излезете извън тази специална зона, Лан! Снощи глупавите ви наемници ме отведоха във вашия склад на кея и се опитаха да ме убият.
— Нали ви разказах, че навсякъде по пода има кръв, господарю. — обади се шепнешком счетоводителят.
— Млъкни! — нареди му Лан. После се обърна към двамата телохранители: — Затворете тази проклета врата. Единият да застане пред вратата към градината, другият — в преддверието. Никой да не ни безпокои — след това втренчи в съдията големите си очи, които бяха придобили стоманен блясък. — Не разбирам за какво говорите. Заподозрях, че сте от червените още щом ви видях в банята вчера. Обикновено лекарите нямат такова атлетическо телосложение. Но мога да ви уверя, че не съм правил опит да ви убивам. Нашата страна все още спазва примирието.
Съдията Ди сви рамене.
— Засега няма да обсъждаме този въпрос. Има нещо много по-важно. Наредено ми е да ви направя предложение. Наели сте касиера на странноприемницата да открадне една прекрасна дрънкулка. Явно вашата лига е останала съвсем без средства, Лан, след като тъй отчаяно рискувате да ви режат публично къс по къс. Бавно и майсторски.
Лан запази безстрастно изражение, но лицето на счетоводителя болезнено прежълтя, както успя да забележи съдията. Той продължи:
— С удоволствие бих ви разкрил пред властите, Лан. Но примирието си е примирие, а ние държим на думата си. Разбира се, при положение че делим по равно. Половината от осемдесет и четири е четирийсет и две. Моля да ме поправите, ако бъркам цифрата!
Лан бавно подръпваше заострената си брадичка, втренчил злобен поглед в своите телохранители. Двамата едри мъжаги правеха трескави жестове на отрицание. Счетоводителят побърза да се прикрие зад стола на господаря си. В огромната стая се възцари продължително мълчание. Най-сетне Лан проговори:
— Вашите хора си ги бива, и то много. Ще трябва да преразгледам организацията на моите. Изцяло! Да, цифрата ви е вярна. Така е, бяхме се споразумели, че на неутрална територия ще делим, при това по равно. Не известих обаче вашия началник за случая, тъй като всичко пропадна. Не успях да открия бисерите.
Съдията Ди се изправи рязко.
— Снощният опит да ме убиете доказва, че лъжете, Лан. Имам пълномощията, ако отхвърлите разумното ни предложение, да обявя край на примирието. Което и правя, тук и в този миг. Сбогом!
Той тръгна към вратата. Когато сложи ръка на дръжката, Лан внезапно извика:
— Върнете се и седнете. Всичко ще ви обясня.
Съдията се върна до писалището, но не седна на предложеното му кресло. Каза навъсено:
— Първо държа да ми се извините заради опита за покушение срещу мен, Лан!