— Извинявам се, че сте имали неприятности именно в моя склад, и веднага ще наредя да разследват случая. Това задоволява ли ви?
— По-добре е, отколкото нищо — съдията Ди седна отново.
Лан се облегна на креслото си.
— Направих грешка, не биваше да приемам тази поръчка. Но знаете колко разходи имам напоследък. Трябва да плащам на управителите на моите игрални домове цели състояния и въпреки това тези мошеници ме лъжат за истинските постъпления. А как можеш да поддържаш прилични вертепи, след като дори и селските моми не стигат? Налага се да плащаме на тези крави толкова, колкото и на една обучена куртизанка. Ще претърпя големи загуби в тази област, освен ако не се случат поройни дъждове или засуха и лоша реколта. А що се отнася до данъците, да ви кажа право…
— Няма нужда! — прекъсна го съдията Ди. — Кажете по-добре за бисерите.
— Ами тъкмо възнамерявах да ви обясня, че при сегашното ни положение десет слитъка злато съвсем не са сума за изпускане. А точно толкова щях да получа от тази сделка, без практически да рискувам или да влагам нещо.
Лан въздъхна дълбоко.
— Всичко стана така: идва при мен миналата седмица един прекупвач на коприна, представя се с името Хао. Носи ми препоръчително писмо от мой близък в столицата. Хао ми обяснява, че негов познат обмислял план за кражба на ценна огърлица от тукашния Крайречен дворец. Казва, че била направена от осемдесет и четири бисера, най-добро качество, но, разбира се, ще трябва да се пласират един по един. Ако съм знаел някого, който познава реката и района около двореца и се наеме да свърши тази работа, познатият на Хао щял да ми плати за услугата десет златни слитъка. Веднага се сетих за тукашния касиер, който знае наизуст всяка извивка на реката, но не обещах нищо твърдо. Десет слитъка злато са добра пара, но и кражбата от двореца е много опасно нещо. После обаче Хао ми разясни цялата предварителна организация. Нека моят счетоводител повтори плана, той има изключителна памет и това май му е единственото качество на този главанак! Хайде, говори! Изпей си урока.
Дългоглавият притвори очи. Сключи ръцете си отпред и занарежда:
— Човек трябва да напусне града с лодка един час преди полунощ, да гребе до четвъртото заливче на десния бряг, да остави там лодката и да тръгне по пътеката зад втората редица борове. Някога са я използвали самите дворцови патрули. Вие се покрай брега и стига до северозападния край на крепостния ров. На около седемдесет сантиметра под повърхността на реката има стар шлюз и трябва да се преплува над него до ъгъла на северозападната наблюдателна кула. Малко над водата цялата северна стена е опасана с корниз, горе-долу една стъпка широк. Трябва да се върви по него, докато се стигне до последния шлюз. Над него е подпората на павилиона. Между тухлите има много пролуки, човек може лесно да се изкатери по стената. После се влиза през страничния прозорец. Сводест отвор в стената свързва павилиона със спалнята. Огърлицата ще лежи или на тоалетната масичка до този вход, или на масичката за чай отсреща. Човекът ще изчака скрит зад стената, за да се увери, че всички са заспали. След това ще влезе, ще вземе огърлицата и ще се върне по същия път. Не е нужно да се безпокои за стрелците по бойниците, те ще си имат достатъчно други грижи. Мършавият отвори очи и засия самодоволно.
Лан продължи с обясненията:
— Тъй като познатият на Хао явно е вътрешен човек в двореца, аз си помислих, че наистина си струва да привлека касиера за целта. Поканих го да поиграем приятелски, позволих му отначало да спечели, а после загуби голяма сума. Когато му разказах за планираната кражба, с която да изкупи дълга си, той се съгласи на часа. И аз съобщих на Хао, че всичко е наред. Ако се случеше да заловят Тай Мин, аз щях, разбира се, да отричам, че изобщо съм чувал за подобен заговор, и щях да твърдя, че младежът очевидно е търсил начин да върне огромната си загуба на комар.
— Да речем, че всичко дотук е истина, Лан — каза уморено съдията. — Но все още очаквам да чуя защо огърлицата не е у вас. Останалото приемам на доверие.
— Просто исках да ви обясня с подробности — каза разтревожено Лан. — Наистина Тай Мин тръгна от моя склад в уреченото време. Обеща да се върне пак на същото място, да остави огърлицата и да получи двайсет сребърника, като аз си удържа дълга му. Вярно, случва се да допускам грешки, но в такива рутинни неща няма начин да стане. Поставих по двама от моите хора да пазят пътищата на запад, на изток и на юг от града — просто за да сме сигурни, че ако Тай от разсеяност забрави за срещата в склада, ще успеем да му напомним. Счетоводителят ми напразно чакал там Тай цели два часа. После младежът бил доведен от хората на източния път. Хванали го да препуска ухилен до ушите, издокаран с хубави дрехи. Междувременно се бил отбил в „Синята чапла“, така им казал.