Разположи се зад масата и си наля чаша чай. Тримата мъже пред него изчакаха в мълчание, докато капитанът се върна. Щом Сю положи внимателно порцелановата купа и парчето коприна пред съдията Ди, той заяви:
— А сега стигаме и до въпроса за огърлицата. Била е открадната от Тай Мин, касиер в „Синята чапла“. За целта го е бил наел един известен бандит, временно отседнал в града.
Полковник Кан се надигна възбуден в креслото си. Попита напрегнато:
— Как е била открадната, ваше превъзходителство?
— Подстрекателите, подбудили бандита Лан към престъплението, са дали на касиера точни наставления, как един външен човек може да се добере до скъпоценността. Трябвало да преплува водата в крепостния ров до северозападната наблюдателна кула, после да обиколи северната част на двореца по един корниз над реката и накрая да се прехвърли през стената в павилиона на нейно височество. Огърлицата щяла да лежи на малка масичка отстрани до сводестата врата и било нужно крадецът просто да протегне ръка, за да я грабне. Надявам се, Кан, че незабавно ще вземете необходимите мерки, за да коригирате този сериозен пропуск в охранителната ви дейност.
Полковник Кан се поклони, после се облегна назад с въздишка на огромно облекчение. Съдията Ди продължи:
— След като откраднал огърлицата, касиерът решил да не я предава в ръцете на бандита, който го наел. Искал да я задържи и да продаде бисерите един по един.
— Какво възмутително посегателство! — възкликна гневно управителят. — Направо държавна измяна. Този човек трябва да бъде…
— Той е бил простодушен момък — отвърна спокойно съдията. — Не е осъзнавал сериозността на своите действия. Имал е нужда от пари, за да спечели любовта на жената, за която е вярвал, че го очаква в едно селце в съседния окръг. Нека не го съдим прекалено сурово. Животът му е бил сив и скучен, а е копнеел за любов и щастие в някое отдалечено място, отвъд планините. Не само той храни подобни илюзии — поглаждайки брадата си, съдията хвърли бърз поглед към безучастното лице на полковник Кан. После продължи делово: — На връщане от двореца касиерът се отбил за малко в странноприемница „Синята чапла“, след това отново се метнал на коня и потеглил. Но го причакали в засада хора на онзи бандит и когато им казал, че бисерите не са у него, започнали да го изтезават. Умрял, без да им разкрие къде ги е скрил. А сега, капитан Сю, бих искал да чуем вашите показания.
Капитанът незабавно коленичи.
— Разкажете какво намерихте в мъртвото тяло на Тай Мин, след като го извадиха от реката.
— Трупът бе облечен само в горна дреха, ваше превъзходителство. В ръкавите открихме няколко негови визитни картички, карта на нашата провинция, трийсет и два гроша на връв и счетоводителското му сметало.
— Благодаря ви, капитане, това е всичко — съдията се наведе напред и продължи: — Господа, Тай се е сетил за едно колкото просто, толкова и ефикасно скривалище за огърлицата. Прерязал е връвта и е скрил бисерите в един предмет, с който е боравел всеки ден в качеството си на касиер, затова и никой не би му обърнал специално внимание. Ето го!
Той извади сметалото от чекмеджето пред себе си и го показа на всички. Ала тъй като двамата му високопоставени гости изгледаха недоверчиво неугледната вещ, съдията Ди отдели дървената рамка и остави тъмнокафявите зърна да се изронят от успоредните метални пръчици в порцелановата купа. После се зае да разтръсква съда, при което топчетата се запремятаха в хладката алкална течност. Докато се занимаваше с това, той продължи:
— Преди да замени дървените зърна с бисери, той покрил всеки от тях с тънък слой кафяво лепило от онова, което касиерите използват, за да залепват разни квитанции. Лепилото се втвърдило така, че дори и след като трупът престоял цяла нощ в реката, водата не е могла да го разтвори. Но тази хладка алкална течност би трябвало да се окаже по-ефикасна.
Съдията извади от купата две топчета. Старателно ги изтърка с парчето коприна, после ги показа на околните върху разтворената си длан: два съвършено обли бисера, които изпускаха чист матов блясък. Продължи с тържествен тон:
— Тук, в тази купа, се намират бисерите от императорската огърлица, господа. А сега възнамерявам да се уверя във ваше присъствие дали всичките осемдесет и четири са в наличност. Капитане, донесете ми копринен конец и игла!
Управителят се бе втренчил в купата, стиснал тънките си устни. Полковник Кан се взираше напрегнато в безизразното лице на съдията Ди, а ръцете му в ръкавици здраво стискаха положения през коленете му меч.