Капитан Сю се завърна почти веднага. Застанал до съдийската маса, той се залови да изтърква бисерите и да ги нанизва с дебелите си, но, оказа се, твърде ловки пръсти. След като съдията ги преброи и установи, че всички са налице, пъхна възстановената огърлица в ръкава си и каза:
— Бандитите, които претърсили тялото на Тай Мин, не могли да измислят нищо по-добро от това да му разпорят стомаха, но изобщо не обърнали внимание на сметалото. Защото е съвсем в реда на нещата един касиер да носи подобна вещ. Това е било най-очебийното, а затова и най-подходящо скривалище.
— Щом сметалото е било открито в дрехата на мъртвия касиер — запита управителят с отмерен глас, — как е попаднало отново в чекмеджето на странноприемницата?
Съдията го изгледа с кисело изражение.
— Сам го сложих там — отвърна лаконично той, — без да съзнавам какво всъщност представлява. Вярно е, че по това време все още не знаех за изчезналата огърлица, но трябваше по-късно да се сетя за това. Да, доста късно открих връзката. И все пак навреме.
Той стана, обърна се настрани и се поклони пред масичката в ъгъла. Пое грижливо в ръце жълтия свитък и нареди на капитана:
— А сега ще се върнете в странноприемницата, за да поемете нещата в свои ръце — а на другите двама заяви: — Тръгваме за Крайречния дворец.
Веднага щом шествието прекоси широкия мраморен мост над рова, огромната порта се разтвори и паланкините влязоха в двореца. В първия вътрешен двор две редици строени гвардейци отдадоха чест. Съдията Ди се надвеси от прозорчето и даде знак на техния командир да приближи.
— Когато преди две вечери си тръгнах оттук, представяйки се за доктор Лян, някой ми бе взел меча от един черен паланкин. Погрижете се веднага да бъде издирен. Може да се разпознае по двата гравирани със злато върху острието йероглифа, означаващи „Дъждовен дракон“.
Щом офицерът козирува чинно, съдията каза на управителя:
— А сега отиваме право във вашата канцелария.
Слязоха от паланкина пред входа на огромната приемна. Съдията махна на полковник Кан и сам влезе вътре. До писалището на управителя стоеше неговият съветник и разговаряше тихо с трима придворни. Всички мигновено коленичиха. Съдията Ди пъхна жълтия свитък в робата си и каза:
— Изправете се и ми докладвайте за здравословното състояние на госпожа Хортензия.
Съветникът се изправи чевръсто на крака и се поклони ниско, с почтително скръстени в ръкавите ръце.
— Лекуващият лекар ни уведоми, ваше превъзходителство, че госпожа Хортензия е получила внезапно мозъчно възпаление, не съвсем необичайно за такъв горещ и влажен климат. Имала е ужасни халюцинации. След като й предписал успокоителни обаче, заспала дълбоко. Тази сутрин състоянието й се е подобрило дотам, че е станало възможно да я пренесат от лечебницата в покоите на нейно височество.
Съдията кимна.
— Къде е вашата каса?
Съветникът видимо се поколеба, но съдията улови погледа му, насочен към изображението на цвете, окачено върху стената. Отиде до картината и я свали. Посочи вградената квадратна вратичка от масивно желязо и нареди на управителя:
— Отворете я!
После се разположи зад високото писалище и се залови да преглежда купищата книжа от касата, като подръпваше умислено мустак. Установи, че документите съдържат поверителна информация за личния състав. Имаше и някои други важни книжа, свързани с управлението на Крайречния дворец, но никъде не се споменаваше и дума за интимния живот на Третата принцеса, нито пък се долавяше някакъв намек за заговор, свързан с кражбата на огърлицата. Той се изправи и върна документите обратно, след което даде знак на управителя да заключи касата.
— Заведете ме във вашата канцелария, Кан. Управителят ще ни придружи.
Кабинетът на полковника бе обзаведен просто и бе изрядно подреден. Широкият прозорец гледаше към просторен заграден двор, в който няколко гвардейци се упражняваха в стрелба с лък. Полковник Кан отключи желязната огнеупорна каса на пода и съдията разгледа съдържанието й. Но отново не откри нищо, което да му се стори подозрително. Стисна ръце зад гърба си и каза на полковника:
— Преди четири дни е имало някакво произшествие в двореца. Какво можете да ми докладвате за това, Кан?
Офицерът издърпа едно чекмедже от скромното си дървено писалище и сложи пред съдията огромен регистър. Всяка страница беше грижливо разграфена на малки номерирани квадрати, показващи графика на караула. Полковник Кан прелисти страниците, докато стигна до нужната дата, после прочете кратките бележки, вписани в полето, вдигна глава и каза: