— Този злокобен заговор трябва да бъде изтръгнат из корен.
Главният евнух пусна кристалния флакон. Натисна едно копче сред пищната резба по ръба на писалището. Изскочи плитко чекмедже, от което той извади запечатан плик. Подаде го на съдията, а тънките му сини устни се разкривиха в злобна гримаса:
— Нека ги изтезават до смърт, всеки един от тях! Жалките им души ще ми бъдат роби в отвъдното!
Съдията разчупи печата и прегледа тънките листове хартия. На всеки бяха изписани по едно име и служебно положение, както и бележки за уговорени срещи и суми — всичко това нахвърляно със ситен, напомнящ паяжина почерк. Той кимна и пъхна плика в ръкава си.
Старецът измъкна запушалката от кристалната кратунка и изсипа безцветното й съдържание в една чаена чаша. Изпи я наведнъж и се отпусна в креслото, стиснал облегалките с ръце, покрити с изпъкнали синкави вени. Тежките му клепачи се затвориха плътно, дишането му се затрудни. След малко свали длани от страничните облегалки и се хвана за сърцето. Силна конвулсия разтърси крехкото му тяло. По някое време посинелите устни се размърдаха:
— Разрешавам ви да преминете през Златния мост.
Главата му клюмна на гърдите, ръцете се отпуснаха безжизнено в скута.
ГЛАВА XXI
Съдията Ди прави щастливи двама души и хората, които ги обичат;
Дъждовния дракон се завръща при своя притежател
Тревожно смълчани, в коридора го очакваха управителят и полковник Кан. Дебелият евнух стоеше все тъй на колене. Съдията Ди затвори позлатената врата. Подаде плика на управителя и каза:
— Вътре ще намерите пълни подробности за злодеите, замесени в коварния заговор. Върнете се в канцеларията си и се разпоредете незабавно да бъдат арестувани главните виновници. След това ще проведете най-изчерпателно разследване. А вие, полковник, можете да ме последвате. Получих разрешение от главния евнух да премина през моста.
После се обърна към евнуха:
— Водете ни!
Щом тримата стигнаха моста, дебелият евнух удари златен гонг, окачен на мраморна колона. След миг на вратата в другия край се появиха четири придворни дами и двамата с полковник Кан преминаха отсреща. Съдията Ди уведоми придворните, че императорският следовател моли принцесата за аудиенция. Отведоха ги в малка стая, където чакаха доста дълго. Явно принцесата бе все още заета с тоалета си.
Най-после влязоха две придворни дами и придружиха посетителите по един външен коридор до покрита тераса, обградена с тежки червени колони, в източния край на двореца. Оттук се разкриваше чудесна гледка към горския масив чак до високите върхове. Третата принцеса ги очакваше при най-отдалечената колона с кръгло ветрило в ръка. Зад нея бе застанала крехка възрастна жена със сива коса, опъната назад над високото чело. Съдията и полковникът коленичиха.
— Изправете се и докладвайте, Ди! — подкани го със звънък глас принцесата.
Съдията се изправи и с протегнати ръце й подаде жълтия свитък. Полковникът остана на колене.
— Покорният слуга има честта да върне на нейно височество августейшия указ.
Тя направи знак с ветрилото си. Възрастната придворна пристъпи напред. Докато поемаше свитъка от него, съдията забеляза около китката й бяла ахатова гривна във формата на дракон.
— Освен това покорният слуга на короната има честта да върне на нейно височество бисерната огърлица. Крадецът се оказа не дворцов служител, а външен човек точно както благоволи да загатне нейно височество при първата аудиенция.
Принцесата протегна ръка и съдията й поднесе огърлицата с нисък поклон. Тя я плъзна между пръстите си и му нареди, вперила очи в полковник Кан:
— Повторете сега, Ди, последните думи, които ви казах.
— Нейно височество благоволи да каже, че ме натоварва с издирването на огърлицата, с което поставя щастието си в мои ръце — съдията произнесе фразата съвсем автоматично, тъй като сега, когато ясно виждаше лицето й на дневна светлина, го порази приликата на нейните скули и волевата й брадичка с друго едно познато лице.
— Сега вече знаете всичко, полковник. Скоро ще се срещнем отново край тържествено запалени червени свещи.
Полковник Кан се изправи и пристъпи към нея, а блесналият му поглед се сля с нейния. Възрастната жена се взираше в красивата стройна двойка с нежна усмивка върху бледото изтерзано лице. Съдията Ди бързо тръгна към вратата.
Двете придворни дами го поведоха обратно към Златния мост. В другия край търпеливо го очакваше дебелият евнух. Съдията бе изпратен с всички почести. До входа той се обърна и каза: