— Иди да видиш твоя господар. Опасявам се, че е зле — след което се настани в брокатения паланкин и нареди да го отнесат в канцеларията на управителя.
Коридорът бе препълнен с гвардейци и снажни мъже в черни или сиви ливреи, всички въоръжени до зъби, с червени превръзки, на които пишеше „Специални служби“. Покланяха се ниско, когато съдията минаваше покрай тях. Той завари управителя зад писалището му, по което бяха разхвърляни тънки листове хартия. Домакинът вдигна лице към него:
— Вече арестувахме главните престъпници, ваше превъзходителство! С искрено съжаление трябва да доложа, че язвата на злото е обхванала дори и моите собствени служители. А как да постъпим с главния евнух, ваше превъзходителство? Не бихме могли да го арестуваме без…
— Той почина от сърдечна криза — прекъсна го съдията. — При разследването трябва да обърнете специално внимание на един човек, наричащ себе си Хао, и неговите доверени хора, които снощи убиха господин Лан Лю в странноприемница „Синята чапла“. Погрижете се да бъдат наказани безпощадно.
Управителят се поклони. Посочи към своето кресло и каза:
— Моля негово превъзходителство да седне, за да обясня подробно как…
Съдията Ди поклати глава. Свали широкополата шапка и я положи грижливо върху писалището, а на главата си надяна малката черна шапчица. Сетне разви и жълтия шарф, за да постави и него до церемониалната шапка.
— Вече върнах августейшия указ на нейно височество. Отсега нататък съм просто съдията на Пуян. Оставям всичко в достойните ръце на негово превъзходителство.
Управителят го изгледа втренчено.
— Нима искате да кажете, че няма да се възползвате от тази рядка възможност да… Не съзнавате ли, че само да поискате, и в столицата ще ви бъде осигурен висок пост? Лично аз с радост бих ви предложил за…
— Очаквам с нетърпение да се върна към обичайните си задължения, ваше превъзходителство.
Управителят отново го изгледа втренчено. После поклати глава и тръгна към масичката до стената. Взе оттам един меч и го подаде на съдията Ди. Това наистина бе скъпият на сърцето му Дъждовен дракон. Щом съдията го окачи през гърба си, управителят произнесе тържествено:
— Решителните ви действия срещу монасите от Храма на безграничното милосърдие в Пуян накара будистката клика в двореца да ви обяви за свой смъртен враг. А сега сериозно настроихте срещу себе си и влиятелната групировка на евнусите. Искам да знаете, Ди, че имате злостни противници в императорския двор. Но също и верни приятели. Един от тях съм аз.
Тънките му устни трепнаха. За пръв път съдията Ди виждаше управителя да се усмихва. Поклони се и излезе от приемната. Лейтенантът на входа го запита дали желае паланкин, но той отвърна, че би предпочел кон. Портите се разтвориха широко и съдията препусна по мраморния мост.
ГЛАВА XXII
Двама души за трети път се срещат в гората;
съдията Ди изневерява на принципите си
Щом навлезе в боровата гора, съдията Ди усети по гърба си топлите слънчеви лъчи. Разбра, че наближава пладне. Вдишвайки дълбоко свежия въздух, той си помисли, че това е истински благодат след напрегнатата, душна атмосфера в Крайречния дворец. Изпънал гърди и рамене, той с гордост осъзна, че все пак великият Драконов трон ще остане неопетнен от злостни клевети. Открай време в двореца е имало и ще има интриги, това е неизбежна слабост в управлението на толкова голяма страна. Но докато на върха властваше разумна и достойна личност, всичко останало щеше да върви добре. Той яздеше по пътя си, а копитата на коня му потъваха безшумно в гъстия покров от борови иглички.
Внезапно дръпна юздите: иззад завоя се показа Учителя с кратуната, прегърбен върху своето магаре, с патерици, положени напряко през седлото. От червения шнур на колана му висеше кратуната. Старецът също дръпна юздите и изгледа съдията изпод дебелите си вежди.
— Радвам се, че отново сте с обичайната си шапчица, магистрате. Знаех си, че някаква жълта хартийка със заврънкулка от червен туш не би могла да промени истинската ви природа. А вашата кратуна къде е?
— Оставих я в „Синята чапла“. Много се радвам, че успях още веднъж да ви срещна, преди да напусна Речния град, Учителю.
— Това е третият и последен път, магистрате. И човешкият живот като природата се развива на цикли. За някакъв миг моят и вашият път се сляха. Какво ново в двореца?
— Върнах огърлицата на дъщеря ви. Очаквам в най-скоро време да бъде обявен годежът й с полковник Кан. Кой сте вие всъщност, Учителю?