Администраторът го заведе в малка, но приветлива стая на горния етаж и запали свещите върху масата. Увери го, че вечерята ще му бъде донесена съвсем скоро. Съдията Ди разтвори прозорците. Дъждът бе спрял, великолепна луна обливаше със сребристите си лъчи проблясващите влажни покриви на Речния град. Задният двор на странноприемницата изглеждаше доста запуснат. В средата му стърчаха няколко изсъхнали дървета и шубраци, зад тях се виждаше ниска складова постройка, прилепена до външния зид. Портата към тясната тъмна алея, опасваща отзад странноприемницата, зееше разтворена. От дясната страна на двора бяха конюшните, които му напомниха, че на следващия ден трябва да заръча на коняря да доведе коня му от ковачницата. От лявото крило на постройката долитаха смесени звуци от гръмки подвиквания и тракане на чинии и показваха, че там е кухнята. В този край на двора се намираше и грубо стъкмен кокошарник, вероятно доходоносна допълнителна дейност за някой от готвачите. На вратата се почука и той се обърна.
Приятно се изненада, когато видя на прага една нежна девойка, облечена в дълга синя рокля. Бе пристегната с червен пояс под изящната гръд, по пода отзад се стелеха краищата му, украсени с пискюли. Докато тя поставяше на масата подноса с вечерята му, той я заговори приветливо:
— Видях ви на кея, госпожице. Не биваше да ходите там, гледката беше ужасна.
Тя го погледна свенливо с големите си блестящи очи.
— Господин Уей ме заведе, ваша светлост. Капитанът казал, че са нужни двама родственици, за да идентифицират официално жертвата.
— Да, личи си, че не сте обикновена камериерка.
— Аз съм далечна сродница на господин Уей, ваша светлост. Преди половин година, след смъртта на родителите ми, чичо Уей ме взе при себе си да му помагам в домакинството. Но тъй като днес всички прислужници са разстроени от инцидента с нашия касиер…
Тя наля чаша чай, като лявата й длан придържаше с вродено изящество дългия ръкав над дясната. Сега, когато можеше да я разгледа по-добре в светлината на свещника, той забеляза, че не само красивите й черти я правеха тъй привлекателна. У нея имаше някакъв дискретен, неопределим чар. Съдията се разположи пред масата и подхвърли небрежно:
— Долу имате чудесна старовремска баня. В нея срещнах един от посетителите ви, някой си господин Лан. Отдавна ли е тук?
— Само от две седмици, ваша светлост. Но иначе е от редовните ни гости. Съвсем естествено, защото притежава магазин за коприна в града. Много е заможен, винаги го придружават поне осем души помощници и телохранители. Наемат най-хубавото крило в долния етаж на странноприемницата — девойката подреди чиниите и купичките върху масата и съдията посегна към пръчиците за хранене.
— На кея чух господин Уей да казва, че злощастният касиер бил откраднал от него двайсет сребърника.
Тя видимо се разгневи.
— Мисля, че тези сребърници съществуват само във въображението на чичо ми, ваша светлост! Той се надяваше, че така ще накара властите да му възстановят сумата. Тай Мин изобщо не беше крадец, а обикновен възпитан младеж. Защо разбойниците са го измъчвали тъй ужасно според вас? Тай никога не носеше у себе си много пари.
— Едва ли от злоба. Може да са очаквали да намерят у него голяма сума, нали е касиер? Добре ли го познавахте?
— Да, често ходехме на реката за риба. Той беше роден и израсъл тук, познаваше всяка извивка.
— А бяхте ли много близки?
Тя се усмихна лекичко и поклати глава.
— Тай Мин държеше на компанията ми главно защото умея да управлявам лодка. Ако не беше това, едва ли някога щеше да ме забележи, тъй като бе изцяло увлечен по…
Внезапно замлъкна и прехапа устни. После сви рамене и продължи:
— Е, тъй като клетият Тай вече е мъртъв, не виждам защо да не ви кажа. Касиерът беше пламенно влюбен в леля ми.
— В леля ви? Та тя би трябвало да е доста по-възрастна от него.
— Така е, с десетина години, струва ми се. Но между тях никога не е имало нищо, ваша светлост. Той просто я обожаваше от разстояние. Пък и тя изобщо не го забелязваше, може би сте чули, че избяга с друг.
— Имате ли представа, с кого точно?
Тя енергично поклати нежната си главица.
— Леля е действала много предпазливо, изобщо не съм допускала, че би могла да изневери на чичо. Когато той ни съобщи, че го е напуснала заради любовник, не можех да повярвам на ушите си. Винаги ми бе изглеждала толкова кротка и добра жена, много по-добра от чичо Уей — тя го стрелна с изпитателен поглед и добави, леко усмихната: — С вас е много приятно да се разговаря, ваша светлост. Може би, защото сте лекар.