Опашкаря изпрати Кандид до дома, но отказа да обядва там — от деликатност. Побърбори още петнайсетина минути как на езерото в Тръстикино подмамват рибата, като мърдат пръсти, съгласи се да намине утре при Хромавия и да му напомни за похода към Града, сподели, че Слушача в действителност не е никакъв Слушач, ами просто един болнав човек, и че мъртваците хващат да ядат жени, тъй като мъжкото месо е жилаво, а мъртваците нямат зъби, обеща да приготви до вдругиден нови запаси, а стареца трябва да се гони безпощадно, и накрая си тръгна.
Кандид с усилие си пое дъх и се поспря пред вратата, преди да влезе. Ти, Мълчане, само не забравяй, че утре си за Колибите, от сутринта още ще идеш, не забравяй: не в Тръстикино, не на Глинената поляна, а в Колибите… И за какво ти е, Мълчане, да ходиш в Колибите, по-добре в Тръстикино, риба има… забавно е… На колибите, не забравяй, Мълчане, на Колибите, не забравяй, Кандид… утре сутрин на Колибите… да уговориш момчетата, че то четирима няма да стигнете до Града… Той не забеляза, че е влязъл.
Нава още я нямаше, а край масата клечеше старецът и чакаше някой да му поднесе обед, Той сърдито се наведе към Кандид и каза:
— Бавно вървиш, Мълчане, в две къщи вече бях, навсякъде обядват, а у вас е празно… Затуй сигурно си нямате дечица, защото бавно вървите и в къщи няма никой, когато е време за обед…
Кандид се приближи до стареца и известно време постоя в размисъл. Старецът продължи:
— Колко ли време ще вървиш до Града, щом човек и за обед не може да те дочака? До Града, казват, било далеч, сега всичко знам за теб, знам, че се тъкмите за Града, едно само не знам — как ще се добереш до Града, след като цял ден вървиш към гърнето с ядене и пак не можеш да стигнеш… Ще се наложи да дойда с вас, да ви заведа, отдавна съм за Града, само пътя не знам, а Града ми трябва, че да си изпълня дълга, всичко ще разкажа там, дето трябва…
Кандид го грабна под мишницата и рязко го дръпна от масата. От изненада старецът млъкна. Кандид го изнесе на ръце от къщи, постави го на пътеката и изтри дланите си с трева. Старецът се опомни:
— Само не забравяйте да ми вземете храница — викна той подир Кандид. — Вземете повече и по-добра храница, че съм тръгнал да изпълнявам дълга си, а вие за удоволствие и въпреки нашето „не е редно“…
Кандид се върна в къщи, седна край масата и отпусна глава върху стиснатите си юмруци. И все пак вдругиден тръгвам, помисли той. Това няма да забравя; вдругиден. Вдругиден, помисли той. Вдругиден, вдругиден…
Трета глава
Перец се събуди от студени пръсти, които докоснаха голото му рамо. Отвори очи и видя, че над него стои надвесен човек по долни дрехи. В стаята беше тъмно, но човекът стоеше в лунния сноп и се виждаше бялото му лице с изцъклени очи.
— Какво искате? — прошепна Перец.
— Трябва да ви отстраня — също шепнешком рече човекът.
„Ами че това е комендантът!“ — с облекчение си помисли Перец.
— Защо да ме отстраните? — попита той вече на висок глас и се повдигна на лакти. — Какво да отстраните?
— Хотелът е препълнен. Трябва да освободите мястото.
Перец слисано огледа стаята — всичко си беше както преди, останалите три легла бяха все така свободни.
— Не се оглеждайте — продължи комендантът. — Ние по-добре знаем. Все едно, трябва да ви сменим чаршафите, да ги дадем за пране. Сам няма да ги изперете, не сте толкова възпитан…
Перец разбра: комендантът се страхува и говори глупости за кураж. Беше в такова състояние, че ако го докоснеш, ще застене, ще запищи, ще започне да се гърчи, ще изкърти прозореца и ще вика за помощ.
— Хайде, хайде — рече комендантът и с някакво зловещо нетърпение издърпа възглавницата. — Бельото, ти казват…
— Ама какво е това — проговори Перец. — Непременно сега ли, през нощта?
— Срочно.
— Господи — каза Перец. — Вие не сте на себе си. Добре де, вземайте чаршафите, и без тях ще мина, само тази нощ ми остана.
Той слезе от леглото върху студения под и започна да вади калъфката от възглавницата. Комендантът, съвсем вцепенен, следеше движенията му с опулени очи, устните му шаваха…
— Ремонт — промълви той накрая. — Време е за ремонт. Тапетите съвсем се изпокъсаха, таванът се е нацъфкал, подовете трябва да се застелят… — Гласът му укрепна. — Тъй че все едно, мястото да се освободи! Сега започваме ремонт.
— Ремонт ли?
— Ремонт. Не виждате ли на какво са заприличали тапетите, ще дойдат майстори.
— Точно сега ли?
— Точно сега. Повече не може да се чака. Таванът се е нацъфкал. Виж го…