Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини… Какво? Кой говори? Ах, да, аз говоря… Та исках да кажа, че има и книги… Какво?
— По-тихо, нека спи…
— Защо да спи, по-добре да пийне.
— Не дрънкай де! Ха, че това е Перец.
— За какво ни е Перец, трай си…
— Един такъв недогледан, жалък.
— Не съм жалък — измърмори Перец и се събуди.
Отсреща, пред лавиците, стърчеше библиотекарска стълбичка. На най-горното стъпало седеше Алевтина от фотолабораторията, а долу шофьорът Тузик подпираше стълбичката с татуираните си ръце и гледаше нагоре.
— Вечно не го свърта — рече Алевтина, загледана в Перец. — И сигурно не е вечерял. Трябва да го събудим, поне да глътне водчица… Какво ли виждат такива хора насън?
— Каквото аз виждам наяве — отвърна Тузик, зяпнал нагоре.
— Нещо ново? — попита Алевтина. — Не си ли го виждал и преди?
— Ами — рече Тузик. — Не може да се каже, че е особено ново, ама е като на кино — двайсет пъти го гледаш, и винаги с удоволствие.
На третото стъпало отдолу лежаха щрудели, на четвъртото бяха наредени краставички и обелени портокали, а на петото стърчеше полупразна бутилка и пластмасова чашка за моливи.
— Ти си гледай каквото щеш, но дръж здраво стълбичката — каза Алевтина и започна да измъква от горните лавици дебели списания и избелели папки. Духаше праха, мръщеше се, прелистваше, оставяше някои папки настрана, а другите връщаше на местата им. Шофьорът Тузик сумтеше гръмогласно.
— А за по-миналата година трябват ли ти? — попита Алевтина.
— Сега само едно ми трябва — загадъчно рече Тузик. — Ей сегинка ще разбудя Перец.
— Не мърдай от стълбата!
— Аз не спя — каза Перец. — Отдавна ви гледам.
— Оттам нищо се не вижда — отвърна Тузик. — Елате тук, пан Перец, тук има всичко: и жени, и вино, и плодове…
Перец се надигна, накуцвайки с изтръпналия крак, приближи се до стълбичката и си наля от бутилката.
— Какво сънувахте, Перчик? — попита Алевтина.
Перец механично погледна нагоре и веднага наведе очи.
— Какво, глупост някаква… Разговарях с книгите.
Той отпи и си взе резенче портокал.
— Дръжте малко, пан Перец — помоли Тузик. — Да си налея.
— Та трябват ли ти от по-миналата година? — попита Алевтина.
— Ами че как — отвърна Тузик. Той си сипа в чашката и започна да избира краставичка. — И от по-миналата, и от по-по-миналата… На мен винаги ми трябват. Откак се помня съм такъв, без това не мога да живея. Ами че без това никой не може да живее! Един повече, друг по-малко… Затова казвам: а бе какво ме учите, такъв съм си… — Тузик гаврътна с огромно удоволствие и хрусна краставичка. — А да се живее така не може, както живея тук. Още малко ще потърпя, ще потърпя, после ще запаля камиона и ще духна в гората, да си хвана русалка…