Перец държеше стълбата и се напрягаше да мисли за утрешния ден, а Тузик, приседнал на долното стъпало, започна да разказва как на млади години с компания приятели хванали в покрайнините някаква девойка, набили ухажора и го изгонили, а от дамичката решили да се възползват. Било студено, влажно и поради младежката неопитност на момчетата нищо не се получавало, дамичката ревяла, страхувала се, приятелите един по един се уморили и само той, Тузик, дълго се влачил подир нея по калните задни дворове, дърпал я, ругал, все му се струвало, че ето на — сега вече ще стане, но нищо не ставало, докато не я завел до дома й, и там, в тъмния вход, я натиснал до железните перила и най-накрая получил своето. В изложението на Тузик историята изглеждаше невероятно привлекателна и весела.
— Тъй че русалчиците няма да ми избягат — допълни Тузик. — Моето не го изпускам и сега няма да го изпусна. Аз съм си такъв: което на лицето, това и в сърцето — лъжа няма!
Той имаше смугло красиво лице, гъсти вежди, живи очи и уста, пълна с великолепни зъби. Приличаше на италианец. Само дето краката му воняха.
— Господи, какво правят, какво правят! — възкликна Алевтина. — Всички папки са объркани. На, вземи тези.
Тя се наведе и даде на Тузик купчина папки и списания, Тузик ги поразгърна, прехвърли няколко страници, зачете се, мърдайки устни, преброи папките и рече:
— Още две парчета ми трябват.
Перец крепеше стълбичката и зяпаше стиснатите си юмруци. Утре по това време вече ще ме няма, мислеше. Ще седя до Тузик в кабината, ще бъде топло от нагорещения метал. Тузик включва фаровете, изтяга се удобно, слага левия си лакът на прозорчето и захваща да разсъждава за световната политика. И никакви други разсъждения няма да позволя! Нека спира пред всяка лавка, нека домъкне нечия вършачка от ремонт. Но може да разсъждава само за световната политика! Или ще го питам за разните автомобили. За разходните норми за гориво, за авариите, за убийствата на инспекторите-рушветчии. Той добре разказва, никога не разбираш кога те лъже, кога говори истина…
Тузик поема още една доза, поглежда Алевтинините крака и продължава нататък, шава, жестикулира изразително и се залива в жизнерадостен смях. Педантично спазвайки хронологията, той разказва историята на своя полов живот — месец след месец, година след година. Готвачката от лагера, където лежал за кражба на хартия в гладните години (готвачката му думала: „Не, не пипай, Тузик, гледай сега…“), дъщерята на един политически от същия лагер (било й все едно кой, сигурна била, че в края на краищата ще я изгорят), жената на моряк от някакъв пристанищен град, която искала по този начин да отмъсти на своя съпруг коцкар за непрекъснатите му изневери. Богата вдовица, от която после Тузик трябвало да избяга през нощта по долни гащи, защото искала да вземе бедния Тузик при себе си и да го принуди да търгува с наркотици и разни срамни медицински препарати. Жени, които возил, когато работил като шофьор на такси: те му плащали в мангизи за всяко гостуване, а накрая — в натура („… аз й викам: виж каква си, а за мен кой ще помисли — ти вече оправи четирима, а аз още нито една…“). После жена си, петнайсетгодишно момиченце, която прибрал със специално разрешение на властите — тя му родила близнаци и в края на краищата го напуснала, когато той решил да се разплаща с нея на приятелите срещу любовниците им. Жени… момичета… курви… мадами… мацета… кучки…
— Тъй че не съм никакъв развратник — заключи той. — Просто съм темпераментен мъж, а не някакъв слабосилен импотент…
Той допи спирта, грабна папките и си тръгна, без да се сбогува, скърцайки по паркета и подсвирквайки, странно прегърбен, неочаквано заприличал на паяк или на първобитен човек. Перец безпомощно гледаше подире му, когато Алевтина рече:
— Подайте ми ръка, Перчик.
Тя клекна на горното стъпало, отпусна ръце на раменете му и леко подскочи. Той я подхвана под мишниците, помогна й, после известно време стояха един срещу друг, лице в лице, тя с ръце на раменете му, той с длани под мишниците й.
— Изхвърлиха ме от хотела — рече той.
— Знам. Искате ли да дойдете при мен?
Тя беше добра и топла, гледаше го спокойно, макар и не много уверено. Ако я съзерцаваш, можеш да си представиш много добри, топли и сладки картини; Перец жадно разгледа всички тези картини една подир друга и се опита да си я представи до себе си, но веднага разбра, че не се получава — вместо себе си, той виждаше Тузик — красив, нагъл, точен в движенията и с вонящи крака.