Выбрать главу

— Аз ли! — каза Мечо Пух. — Естествено… Че как иначе?… Изненадан съм да го чуя точно от вас, не очаквах… Аз завършвам проектирането на вертолет и после… Аз ви разказах, че създадох превъзходен буксир, изпитах такава наслада… Според мен вие нямате основание да се съмнявате дали работя…

— Ама аз не се съмнявам, не се съмнявам — изскърца старчето. (Гнусно такова, дрипаво старче, нито маг, нито астролог, в черно плюшено наметало със златисти пайети.) — Само че ми кажете къде е този буксир?

— И представа нямам… Откъде да знам? Не ме засяга. Сега ме интересува вертолетът.

— Точно за това става дума! — каза Астролога. — Не го засягало! Вие от всичко сте доволни. На вас никой не ви пречи. Даже ви помагат! Ами вие направо се родихте с този буксир! Умряхте от кеф и хората веднага ви го взеха, че да не се отвличате от дреболии, а да се наслаждавате истински. Пък вие попитайте него, помагат ли му хората, или не.

— На мен ли? — изригна танкът. — Лайнарска работа! Остави! Когато някой излезе на полигона и реши да се поразмотава, да продължи удоволствието, да си поиграе, да вземе на мушка азимутната или, да речем, вертикалната вилка, ония вдигат шум и дандания, надават вик, от който ти става противно и всеки се разстройва. Но нима съм казал, че въпросният всеки съм аз? Не! Вие това от мен не чакайте! Ясно ли е? Повто-о-ри!

— И аз, и аз също! — затрещя куклата Жана. — Колко пъти съм си мислила: защо съществуват те? Всичко в света си има смисъл, нали така? А те според мен нямат. Сигурно не съществуват, сигурно са просто халюцинация. Когато се опиташ да ги анализираш, да вземеш проба от долната им част, от горната, от средната, задължително се натъкваш на стена, или се разминаваш, или внезапно заспиваш…

— Те несъмнено съществуват, глупава истеричко! — измърмори Астролога. — Те си имат и горна част, и долна, и средна, и всички тези части са пълни с болести. Аз не познавам нищо по-възхитително, никое друго същество не носи в себе си толкова обекти за наслада, както хората. Какво разбирате под смисъл на тяхното съществуване?

— Я стига сте усложнявали! — каза звънкото весело гласче. — Те са просто красиви. Истинско удоволствие е да ги съзерцаваш. Е, не винаги, разбира се, но представете си градина. Колкото и да е прекрасна тази градина, без хората тя няма да бъде съвършена, няма да е цялостна. Хората от какъвто и да е вид трябва да я съживяват. Нека да са малките хора с голи крайници, които никога не крачат, само бягат и хвърлят камъни… или средните хора, които късат цветята… все едно. Нека дори да са косматите хора, дето тичат на четири крака. Без тях градината не е градина.

— Става ти мъчно като слушаш такава глупост — заяви танкът. — Тъпо! Градините влошават видимостта, а що се отнася до хората, те винаги пречат на нещо и за тях нищо хубаво не може да се каже. Във всеки случай си струва да дадеш един хубав залп в съоръжението, в което кой знае защо се намират хора, и тогава ти минава всякакъв мерак за работа, доспива ти се, и всеки, който го е направил, заспива. Естествено, не го казвам за себе си, но ако някой го беше казал за мен, нима щяхте да възразите?

— Напоследък често говорите за хората — отбеляза Мечо Пух. — За каквото и да започнем разговор, вие непременно го обръщате за хората.

— А защо пък не? — веднага се заяде Астролога. — Вас какво ви засяга! Вие сте опортюнист! Щом ни се говори, ще говорим. Без да искаме разрешение от вас.

— Моля, моля — тъжно отвърна Мечо Пух. — Просто по-рано говорехме главно за живите същества, за наслаждението, за помислите, а сега забелязвам, че хората заемат все повече място в нашите разговори, а значи — и в нашите мисли.

Настъпи мълчание. Като се стараеше да се движи безшумно, Перец смени позата си — легна настрана и притисна колене до корема си. Мечо Пух не е прав. Нека говорят за хората, колкото може повече да говорят за хората. Те явно доста лошо познават хората и е интересно какво ще кажат. Истината идва от устите на децата. Когато хората говорят за себе си, или се надяват, или се каят. Омръзва…

— Всички вие сте крайно глупави в съжденията си — рече Астролога. — Например градинарят. Надявам се, вие разбирате, че съм достатъчно обективен, за да съпреживявам удоволствието на моите другари. Вие обичате да садите дървета и да планирате паркове. Прекрасно! Съпреживявам. Но кажете, за бога, какво общо имат тук хората? Какво общо имат хората, които вдигат крак до дървото, или ония, които правят същото по друг начин? Долавям някакво нездраво естество. Това е все едно като оперираш сливици и да искаш — за пълнота на удоволствието — оперираният да бъде омотан в шарен парцал…