Изведнъж той чу тежки стъпки — някъде съвсем наблизо. Зазвънтяха стъкълцата на полилея, съхнещите чорапи на въженцето се разлюляха. Перец стана и на пръсти се приближи до малката вратичка. Зад вратичката някой ходеше колебливо, сякаш препъвайки се, но нищо друго не се чуваше, а бравата няма дупка, че да надникнеш. Перец предпазливо натисна дръжката, но вратата не се отвори. „Кой е там?“ — попита той гръмогласно. Никой не откликна, но крачките не утихнаха — като че ли се мотае пияница и плете крака. Перец пак натисна дръжката, вдигна рамене и се върна на мястото си.
„Накратко казано, властта има своите предимства — помисли си той. — Разбира се, няма да разпусна Управлението, глупаво е. Защо да разпускаш изградена, добре сработена организация? Просто трябва само да се обърне, да тръгне по правия път. Да се прекрати нахлуването в гората, да се подсили задълбоченото изучаване, да се опиташ да влезеш в контакт, да се учиш от нея… Ами че те даже не разбират какво е това гора! Като си помислиш — гора като гора. Дървета, дървета… Да научиш хората да обичат гората, да я уважават, да живеят с нейния живот… Не, работа има още много. Истинска, отговорна. И хора ще се намерят — Ким, Стоян… Рита… Господи, а мениджърът с какво е по-лош? Алевтина… В края на краищата и онзи Ахти сигурно е фигура, умник, само дето се занимава с глупости… Ще им покажем — помисли си той весело. — Ние тепърва ще им покажем, дявол да го вземе! Добре. А в какво състояние са текущите дела?“
Той дръпна към себе си папката. На първия лист бе написано следното:
1. През последната година Управлението по гората съществено подобри работата си и постигна високи показатели във всички области на своята дейност. Усвоени, изучени, изкоренени и взети под въоръжена охрана са стотици хектара горска територия. Непрекъснато расте майсторството на специалистите и редовите работници. Усъвършенства се организацията, съкращават се непроизводителните разходи, отстраняват се бюрократичните и други извънпроизводствени препятствия.
2. Едновременно с постигнатите постижения обаче продължават да имат място отрицателното влияние на Втория закон на термодинамиката, а така също и законът за големите числа, незначително снижавайки общите високи показатели. Нашата най-близка задача сега е отстраняването на случайностите, произвеждащи хаос, нарушаващи единния ритъм и причиняващи снижаване на темповете.
3. Във връзка с горепосоченото се предлага за в бъдеще да се разглеждат проявленията на всякакъв род случайности като незакономерни и противоречащи на идеала за организираност, а съприкосновеността до случайности (пробабилитност) — като престъпно деяние, а ако съприкосновеността до случайности (пробабилитност) не влече след себе си тежки последици — като най-сериозно нарушаване на служебната и производствената дисциплина.
4. Виновността на лицата, съприкосновили се до случайността (пробабилитика), се определя и наказва от Наказателния кодекс по членове № 62, 64, 65 (изключ. пар. С и О), 113, и 192 пар. К, или от §§ на Административния Кодекс 12, 15 и 97.
ЗАБЕЛЕЖКА: Смъртният изход от съприкосновеността до случайности (пробабилитност) не се явява като оправдаващо или смекчаващо вината обстоятелство. Осъждането или глобяването в този случай става посмъртно.
5. Настоящата Директива е дадена… месец… ден… година. Няма валидност с обратна дата.
Перец облиза пресъхналите си устни и обърна страницата. На другия лист имаше заповед за даване под съд на сътрудника от група Научна охрана X. Тойти в съответствие с Директивата „За слагане в ред“ заради „злостна снизходителност към закона за големите числа, изразила се в изпързалване върху леда със съпътстващо увреждане на пищяла, явяващо се съприкосновеност със случайността (пробабилитност), протекла на 11 март т.г.“ Предлага се занапред сътрудника X. Тойти да се именува пробабилитикът Х. Тойти…
Перец скръцна със зъби и прегледа следващия лист. Отново заповед: да се наложи административна глоба посмъртно в размер на четиримесечна заплата на кучкаря от въоръжената охрана на Г. дьо Монморанси, „безотговорно позволил си да бъде поразен от атмосферен разряд (мълния)“. Следваха заявления за отпуски, молба за еднократна помощ по случай загубата на опекуна и обяснителна записка на някой си Ж. Лумбаго относно пропадането на макарата…
— Дявол да го вземе! — рече Перец на глас и отново прочете проекта за Директива. Изпоти се. Проектът беше отпечатан на гланцирана хартия със златен кант. Трябва да се посъветвам, помисли си Перец, инак съвсем ще откача…