— Значи се разбрахме — рече Кандид. — Вдругиден тръгваме.
— Ами че как — веднага отговори Хромавия. — Веднага от мен наляво…
Внезапно на полето се вдигна глъчка. Писнаха жени. Много гласове закрещяха в хор:
— Мълчане! Ей, Мълчане!
Хромавия трепна.
— Мигар мъртваци! — рече той и бързо се надигна. — Хайде, Мълчане, не стой, искам да погледам.
Кандид стана, извади от пазвата скалпела и пое към полето.