Те се изкачиха по една рампа. Охраната застана мирно и отдаде чест.
Бигман ги огледа с любопитство.
— Това затвор ли е? — попита той.
— Вид затвор на тази височина — отвърна Морис. — Ние правим сградите на Венера многофункционални.
Те влязоха в една малка стая и Бигман съвсем ненадейно избухна в гръмогласен смях.
— Какво има, Бигман? — попита Лъки, който не можа да задържи усмивката си.
— Н-не… нищо особено — отвърна дребният мъж с навлажнени очи. — Ти просто изглеждаш така смешно, Лъки, със своята гола издадена горна устна. След всички тези мустаци, които гледах досега, ти изглеждаш деформиран, сякаш някой е взел един въздушен пистолет и е издухал твоите.
Морис се усмихна и приглади неловко и малко гордо с опакото на ръката си своите посивели мустаци.
Лъки се усмихна още по-широко.
— Странно — констатира той. — Помислих си същото за тебе, Бигман.
— Ще почакаме тук — каза Морис. — Сега ще доведат Евънс.
Пръстът му се отдръпна от един сигнален бутон.
Лъки огледа стаята. Беше по-малка от тази на Морис и по-безлична. Единствената мебелировка се състоеше от няколко тапицирани стола плюс канапе, ниска маса в средата и две по-високи маси в близост до фалшивите прозорци. Зад всеки от тях бяха изкусно нарисувани морски пейзажи. Върху едната от високите маси имаше аквариум, а върху другата — две блюда. Едното от блюдата съдържаше дребни изсушени грахови зърна, а в другото имаше черна мазна субстанция.
Лъки продължаваше да оглежда стаята, а погледът на Бигман следваше механично неговия.
— Я, Лъки, какво е това? — попита внезапно той. Бигман почти изтича до аквариума, наведе се ниско и се взря в дълбините му.
— Ще погледнеш ли животинчето?
— Това е само една от В-жабите, домашните любимци на тукашните жители — отвърна Морис. — Тя е твърде добър екземпляр. Никога ли не сте ги виждали?
— Никога — отвърна Лъки.
Той се присъедини към Бигман при аквариума, който имаше площ два квадратни фута и дълбочина около три фута. Водата бе пресечена надлъж и нашир от пухкави стръкове водорасли.
— Хапе ли? — попита Бигман. Той раздвижи водата с показалец и се наведе още повече, за да види какво става вътре.
Лъки също се наведе до Бигман. В-жабата отвръщаше тържествено на погледите им. Тя беше малко същество с дължина около осем инча и триъгълна глава, на която бяха разположени две черни изпъкнали очи. Тя си почиваше върху шест малки крачета, които бяха изтеглени близо до тялото й. Всеки крак имаше три дълги пръста отпред и един отзад. Кожата д бе зелена и наподобяваше жабешката. Имаше също надиплели перки, които вибрираха с голяма честота и се спускаха надолу по централната част на нейния гръб. Вместо уста имаше здрава закривена човка, която бе подобна на папагалската.
Докато Лъки и Бигман я наблюдаваха, В-жабата започна да се издига във водата. Стъпалата й останаха на пода на аквариума, а краката се удължаваха като разтегнати кокили при стремежа на многобройните им стави да застанат в една линия. Тя престана да се издига точно преди главата й да пробие повърхността.
— Не й харесва да излиза от водата — каза Морис, който се беше присъединил към тях и се взираше нежно в малката животинка. — Във въздуха има твърде много кислород. Те харесват кислорода, но само в умерени количества. В-жабите са мили приятни малки същества.
Бигман беше възхитен. На Марс практически нямаше местни животни и живи същества от този вид бяха истинска новост за него.
— Къде живеят? — попита той.
Морис пъхна показалеца си във водата и погали В-жабата по главата. Тя му позволи, затваряйки конвулсивно тъмните си очи, което може би означаваше удоволствие, доколкото догадката им беше вярна.
— Събират се сред водораслите в твърде големи количества — отвърна Морис. — Движат се между тях, сякаш са в гора. Всеки от дългите им пръсти може да се хване за отделен стрък, а човките могат да разкъсат и най-жилавите листа. Те вероятно биха могли да направят средно голяма дупка в човешки пръст, но досега не съм чул да са ухапали някого. Учудвам се, че виждате за пръв път В-жаба. В хотела има колекция от тях. Показани са цели семейни групи. Не сте ли разглеждали тази изложба?
— Не сме имали случай — отвърна сухо Лъки. Бигман пристъпи бързо към другата маса, взе едно грахово зърно, топна го в черната мазнина и се върна при аквариума. Той задържа зърното съблазняващо над водата, а В-жабата мушна безкрайно внимателно човката си над повърхността и клъвна лакомото късче от пръстите му.
— Видяхте ли това? — попита той.
— Малката палавница — усмихна се Морис като на детски трик. — По цял ден ядат тази храна. Отбележете как лакомо я налапа.