Лу Евънс изглежда се разчувствува за момент. Сините му очи се повдигнаха с усилие към лицето на приятеля.
— Лъки — започна той, — аз … — После размекването в него сякаш изчезна и той извика — Не коментирам, Стар. Не коментирам!
Морис скръсти ръце.
— Виждате какво е положението, Лъки. Само той притежава информацията и ние, в името на Венера, ще я получим по един или друг начин.
— Почакайте… — каза Лъки.
— Не можем да чакаме — прекъсна го Морис. — Разберете това. Изобщо няма никакво време. Тези така наречени инциденти стават все по-сериозни. Необходимо е да ги прекъснем сега. — Неговият топчест юмрук удари по ръчката на креслото.
Точно в този момент вътрешният телефон иззвъня пронизително.
— Авариен сигнал! Какво в името на Космоса… — намръщи се Морис и вдигна слушалката. — Морис слуша. Какво има?… Какво?… Какво?
Той изпусна слушалката, а когато се обърна към Лъки, лицето му бе отпуснато и прибледняло.
— При шлюз номер двадесет и три — промълви Морис със задавен глас.
Гъвкавото тяло на Лъки се напрегна като стоманена пружина.
— Какво искате да кажете с „шлюз“? За купола ли намеквате?
Морис кимна.
— Казах, че инцидентите стават все по-сериозни. Този път е в опасност Куполът. Този човек би могъл… във всеки един момент… да пусне океана … в Афродита!
5. ВНИМАВАЙТЕ, ВОДА!
От набиращата скорост жирокола, Лъки улови пробляскванията на мощния купол над главата си. Един град построен под вода, размишляваше той, изисква технически чудеса, за да бъде практичен. Градове под купол имаше на много места в Слънчевата система. Най-старите и най-известните бяха на Марс. Но там гравитацията беше само две пети от земната, а върху марсианските куполи упражняваше натиск само една рядка атмосфера.
Тук, на Венера, гравитацията беше пет шести от земната и върху венерианските куполи упражняваше натиск вода. Въпреки че се изграждаха в плитките части на океана, а върховете им излизаха почти на повърхността при отлив, те трябваше да издържат на натиска на милиони тонове вода.
Лъки, подобно на повечето земляни (а също и венериани, колкото се отнася до това), беше склонен да приеме тези постижения на човечеството като нещо обикновено. Но сега, когато Лу Евънс бе върнат в затвора и възникваше проблемът за неговото незабавно уволняване, пъргавият ум на Лъки разсъждаваше и събираше данни по тази нова работа.
— Как се крепи куполът, доктор Морис? — попита той.
Дебелият венерианин бе възстановил отчасти своето самообладание. Шофираната от него жирокола се носеше към застрашения сектор. Думите му продължаваха да изразяват безпокойство.
— Диамагнитната сила се разпростира в стоманени кожуси — каза той. — На пръв поглед изглежда, че стоманените греди укрепват купола, но това не е така.
Лъки погледна към градските улици под тях, които бяха изпълнени с хора и живот.
— Случвали ли са се и преди инциденти от такъв род? — попита той.
— Велики Космос, не като този… — изпъшка Морис. — За пет минути сме там.
— Вземат ли се някакви предпазни мерки срещу инциденти? — продължи упорито да разпитва Лъки.
— Разбира се, че се вземат. Ние имаме алармена система и автоматични настройчици на силовото поле които са възможно най-надеждни. А самият град е построен от самостоятелни сектори. Всяка локална авария в купола предизвиква спускането на транзайтни прегради, подпрени от спомагателни силови полета.
— Значи градът не може да бъде разрушен, дори ако океанът бъде пуснат вътре. Така ли е? И това се знае добре от населението, нали?
— Разбира се. Хората знаят, че са защитени, но все пак може да бъде разрушена една голяма част от града. Ще има и известни жертви, а материалните загуби биха били ужасни. Още по-лошо, ако хората могат да бъдат манипулирани да направят това веднъж, същото може да се повтори отново.
Бигман, третият човек в жироколата, гледаше с любопитство Лъки. Високият землянин теоретизираше със свъсени вежди.
— Ето че пристигнахме — измърмори Морис. Колата бързо намали скоростта си и спря.
Часовникът на Бигман показваше два и петнадесет, но това не означаваше нищо. Нощта на Венера бе дълга осемнадесет часа, а тук, под купола, нямаше нито ден, нито нощ.