— Вие описвате физическите й белези — каза биофизикът, — а аз питах по-скоро за венерианското общество, отколкото за самата планета.
— Е, това е по-трудно. Зная, разбира се, че хората живеят в куполообразни градове в по-плитките части на океана и доколкото сам виждам, животът във венерианския град е съвсем модерен и далеч на по-високо ниво, отколкото, например, животът в марсианския град.
— Хей! — извика Бигман.
— Не сте ли съгласен с вашия приятел? — попита Морис, обръщайки малките си трепкащи очи към марсианеца.
— Е, може би съм съгласен — поколеба се Бигман, — но не трябваше да говори така.
Лъки се усмихна и продължи:
— Венера е умерено развита планета, мисля, че на нея има петдесет града с общо население шест милиона. Вие изнасяте сушени водорасли, които ми казаха, че са отличен тор, а обезводнените блокчета мая са отлична храна за животните.
— Все още е така — потвърди Морис. — Как мина вечерята ви в Зеления салон, джентълмени?
Лъки направи пауза при внезапната смяна на темата и после отговори:
— Много добре. Защо питате?
— Ще разберете след малко. Какво ядохте?
— Не бих могъл да кажа точно — отвърна Лъки. — Трябва да беше някакъв вид говежди гулаш с твърде интересен сос и зеленчуци, които не можах да позная. Мисля, че преди това имаше салата от плодове и пикантен вариант на доматена супа.
— И желе от семена за десерт — намеси се Бигман.
Морис гръмко се засмя.
— Вие изобщо сте в грешка — каза той. — Не сте яли нито говеждо, нито плодове, нито домати, нито дори кафе. Яли сте само едно нещо. Мая!
— Какво? — извика Бигман.
За момент Лъки също остана като втрещен.
— Сериозно ли говорите? — попита той, присвивайки очи.
— Разбира се. Тя е специалитета на Зеления салон. Те никога не я споменават, иначе земляните биха отказали да я ядат. Въпреки това или онова блюдо, как мислите, че може да бъде подобрено и т.н. Зеленият салон е най-ценната експериментална станция на Венера.
Малкото лице на Бигман се сви и той бурно извика:
— Ще заведа дело срещу тях. Ще повдигна този въпрос пред Съвета. Те нямат право да ме хранят с мая, без да ме предупредят, като че ли съм кон или крава… или …
Той завърши с неразбираемо ломотене.
— Допускам — каза Лъки, — че маята има някаква връзка с престъпната вълна на Венера.
— Допускате ли? — попита сухо Морис. — Тогава вие не сте чели нашите официални доклади. Не съм изненадан. Земята мисли, че ние тук преувеличаваме. Уверявам ви обаче, че това не е вярно. И това не е само една престъпна вълна. Маята, Лъки, маята! Това е същината и сърцевината на всичко на тази планета.
В гостната влезе едно самодвижещо се устройство на колела с вряща кафеварка и три чашки димящо кафе върху него. Устройството спря първо пред Лъки и после пред Бигман. Морис взе третата чашка, поднесе я към устните си и после одобрително избърса големите си мустаци.
— Устройството ще добави каймак и захар, ако желаете, джентълмени — каза той.
Бигман погледна и помириса кафето.
— Мая ли е? — попита той.
— Не. Този път кафето е истинско. Кълна се.
Известно време те пиха мълчаливо. После Морис каза:
— Венера, Лъки, е скъп за поддържане свят. Нашите градове трябва да извличат кислород от водата и за това са нужни огромни електролитни станции. За всеки град са необходими изключително мощни греди за подпомагане укрепването на куполите срещу милиардите тонове вода. Град Афродита изразходва годишно колкото цяла Южна Америка, а е обитаван само от една хилядна от цялото й население. Естествено, ние трябва да сме заработили тази енергия. Трябва да изнасяме на Земята, за да получим оттам електроцентрали, специални машини, ядрено гориво и т.н. Единственият продукт на Венера в неизчерпаемо количество са морските водорасли. Част от тях изнасяме като тор, но това не решава проблема. Обаче по-голямата част от нашите водорасли използуваме за производството на десет хиляди и един вида мая.
— Преработването на водораслите в мая не е голямо подобрение — сви устни Бигман.
— Не ви ли хареса последната храна? — попита Морис.