Бях изпаднал в ужас, че ставаше нещо против установения ред на нещата. Бях напълно облечен. Това не беше редно. Бях със сандали. Това не беше редно. Водата във ваната беше толкова студена, че не беше редно. Точно това си помислих в началото, докато той ме натискаше във водата, а после натисна главата и раменете ми под леденостудената вода и ужасът промени характера си. Помислих си: „Ей сега ще умра“.
И щом си помислих това, се изпълних с решимост да остана жив.
Замахах с ръце, мъчейки се да се хвана за нещо, но нямаше в какво да се вкопча, само хлъзгавите страни на ваната, в която се бях къпал през последните две години. (Много книги бях изчел в тази вана. Беше едно от скришните ми места. А сега изобщо не се съмнявах, че щях да умра в нея.)
Отворих очи под водата и я видях да се люшка там, пред лицето ми - шансът ми да остана жив - и се вкопчих в нея с двете си ръце: вратовръзката на баща ми.
Стиснах я здраво, издърпах се нагоре, докато той ме натискаше надолу, вкопчен в нея на живот и смърт, и показах лицето си от ледената вода. Стисках вратовръзката му толкова здраво, че вече не можеше да натопи главата и раменете ми, без сам да отиде под водата.
Лицето ми вече беше извън водата, така че захапах вратовръзката му със зъби точно под възела.
Борбата продължи. Бях прогизнал и изпитах малко удовлетворение от това, че той също беше мокър, синята му риза беше полепнала по огромната му гръд.
Той отново ме натисна надолу, но страхът от смъртта ни дава сила. Ръцете и зъбите ми бяха вкопчени във вратовръзката му и той не можеше да се откопчи от тях, без да ме удари.
Баща ми нямаше да ме удари за нищо на света.
Изправи се и аз се издърпах нагоре с него, прогизнал, разлигавен, разгневен, разплакан и уплашен. Махнах зъбите си от вратовръзката му, но я задържах с ръце.
- Съсипа ми вратовръзката - процеди той. - Пусни! - Възелът ѝ се беше стегнал колкото грахово зърно, а хастарът ѝ бе провиснал мокър от него. Като стъбло зелен лук. - Трябва да се радваш, че майка ти не е тук.
Пуснах я и стъпих на мокрия линолеум на пода. Дръпнах се назад, към тоалетната. Той ме изгледа от горе и каза:
- Иди в спалнята си. Не искам да те виждам повече тази нощ.
Отидох в стаята си.
8.
Треперех конвулсивно и целият бях мокър. Беше ми студено, много студено. Имах чувството, че ми бяха отнели всичката топлина. Мокрите дрехи бяха полепнали по мен и по пода капеше студена вода. С всяка стъпка сандалите ми шляпаха смешно и от малките ромбовидни дупки бликаше вода.
Смъкнах всичките си дрехи и ги струпах на мокра купчина на плочите до камината, където направиха локва. Взех кутията кибрит от лавицата над камината, завъртях кранчето на газта и запалих газовата горелка.
(Взирам се в един патешки вир и си припомням неща, които са трудни за вярване. Защо, загледан назад, от всички неща ми е най-трудно да повярвам, че едно петгодишно момиче и едно седемгодишно момче имаха газова камина в спалнята си?)
В стаята нямаше кърпи, тъй че стоях там мокър и се чудех как да се подсуша. Взех тънката кувертюра от леглото, изтрих се с нея и си облякох пижамата. Беше от червена синтетика, лъскава и на райета, с черен втвърден белег от изгаряне на левия ръкав. Бях се навел прекалено близо до газовата горелка веднъж и ръкавът на пижамата беше пламнал, макар че по някакво чудо не бях изгорил ръката си.
Имаше един халат, който почти никога не използвах, окачен зад вратата на спалнята. Хвърляше кошмарни сенки по стената, когато светлината в коридора беше включена и вратата бе отворена. Облякох го.
Вратата на спалнята се отвори и влезе сестра ми, за да си вземе нощницата под възглавницата.
- Ти беше толкова лош, че дори не ми разрешават да съм в стаята с теб - каза тя. - Отивам да спя в леглото на мама и тати тази нощ. И тати казва, че мога да гледам телевизия.
Имаше стар телевизор в кафяв дървен шкаф в ъгъла на спалнята на родителите ми, който почти никога не се включваше. Вертикалният контрол беше неблагонадежден и размътената черно-бяла картина обикновено се разливаше на бавна ивица: главите на хората изчезваха в долната част на екрана, докато краката им се спускаха тържествено отгоре.
- Все ми е едно - измърморих.
- Тати казва, че си му съсипал вратовръзката. И целият беше мокър - каза сестра ми напук.
Урсула Монктън се появи на прага на спалнята.
- Не разговаряме с него - напомни на сестра ми.
- И няма да разговаряме с него, докато не му се разреши да се върне в семейството.