Заблестя в златно. Всяко стръкче трева засия и заблещука, всяко листо по всяко дърво. Живият плет дори заблестя. Беше топла светлина. Струваше ми се, че пръстта под тревата от грубо вещество се бе превърнала в чиста светлина и в златното сияние на ливадата синкавобелите мълнии, които все още пращяха около Урсула Монктън, изглеждаха невзрачни.
Урсула Монктън се люшна и заиздига, все едно че въздухът току-що се беше затоплил и я отнасяше нагоре. После Лети Хемпсток зашепна някакви прастари слова и ливадата избухна в златна светлина. Видях как Урсула Монктън се понесе нагоре и надалече, макар да не усетих никакъв вятър. А трябваше да има вятър, защото тя се въртеше и обръщаше като сухо листо, пометено от вихрушка. Гледах я как се премяташе горе в нощта, докато тя и мълниите й не изчезнаха.
- Хайде - подкани ме Лети Хемпсток. - Трябва да те заведем при огнището в кухнята. Трябва ти гореща баня. Ще премръзнеш до смърт.
Пусна ръката ми и се отдръпна. Златното сияние бавно помръкна и изтля, само храстите поблещукаха още малко, като в последните мигове след фойерверките в „Нощта на Гай Фокс“.[9]
- Мъртва ли е? - попитах.
-Не.
- Значи ще се върне. Ще се вкараш в беля.
- „Може би.“ Гладен ли си?
Попита ме и разбрах, че бях. Някак си бях забравил, но сега си спомних. Бях толкова гладен, че стомахът ме болеше.
- Я да видим... - заговори Лети, докато ме водеше през нивите. - Целият си мокър. Ще трябва да ти намерим нещо за обличане. Ще погледна в чекмеджетата на скрина в зелената спалня. Мисля, че братовчедът Япет остави там някои от дрехите си, когато замина да се бие във Войната на мишките. Не беше много по-голям от теб.
Котето ближеше пръстите ми с розово езиче.
- Намерих едно коте.
- Виждам. Трябва да те е проследило до нивата, когато се появи.
- Онова коте ли е? Същото, което взех от земята?
- Аха. То каза ли ти вече името си?
- Не. Правят ли го?
- Понякога. Ако се заслушаш.
Видях пред нас светлините на фермата Хемпсток, гостоприемни и подканящи, и се зарадвах, макар че не можах да разбера как бяхме стигнали от полето до къщата толкова бързо.
- Имаше късмет - каза Лети. - Още петнайсет стъпки в обратна посока и нивата е на Коли Андърс.
- Ти пак щеше да си дошла - отвърнах ѝ. - Щеше да си ме спасила.
Стисна ръката ми, но си замълча.
- Лети - казах ѝ, - не искам да се връщам у дома.
Не беше вярно. Исках да се върна у дома повече от всичко на света, просто не в онова място, от което бях избягал снощи. Исках да се върна у дома, в който бях живял, преди копачът на опали да се самоубие в малкото ни бяло мини или преди да прегази котенцето ми.
Кълбото тъмна козина се притисна до гърдите ми. Толкова ми се искаше да беше моето котенце, но знаех, че не беше. Дъждът заситни отново.
Зашляпахме през дълбоките локви - Лети с нейните гумени ботуши, аз - с нажилените си боси ходила. Острата миризма на оборски тор ме лъхна, щом стигнахме двора на фермата, влязохме през странична врата и се озовахме в огромната кухня.
9.
Майката на Лети разбута е маша горящите цепеници в огромното огнище.
Старата госпожа Хемпсток разбъркваше тумбесто котле с голяма дървена лъжица. Вдигна лъжицата към устата си, духна шумно, сръбна от нея, присви устни, а после добави вътре щипка от нещо и шепа от още нещо. Разрови огъня. След това ме огледа от мократа коса до ходилата, посинели от студ. Както стоях там, около мен на каменния под започна да се образува локва и капките вода от халата ми пляскаха в нея.
- Гореща баня - заяви старата госпожа Хемпсток.
- Иначе ще простине до смърт.
- Точно това казах и аз - отвърна Лети.
Майка ѝ вече дърпаше тенекиено корито изпод кухненската маса, което напълни с вряща вода от огромния черен котел, окачен над огъня. Добави няколко канчета студена вода и обяви, че температурата е идеална.
- Хубаво. Хайде вътре - каза старата госпожа Хемпсток. - Скок-подскок.
Погледнах я с ужас. Трябваше ли да се съблека пред всичките тези хора, които едва познавах?
- Ще ти изперем дрехите и ще ти ги изсушим, дори ще закърпим този халат - каза майката на Лети, докато вземаше халата ми и котенцето, което една сега осъзнах, че все още държах до гърдите си, след което се отдръпна.
Смъкнах колкото може по-бързо червената си найлонова пижама - долнището беше прогизнало, а крачолите бяха вече толкова раздрани, че изобщо не можеше да се закърпят. Топнах пръсти във водата, влязох и седнах на калаеното дъно на коритото, в онази топла и уютна кухня пред огромното огнище, и се отпуснах в горещата вода. Стъпалата ми се съживиха и запулсираха. Знаех, че беше лошо да съм гол, но Хемпсток като че ли бяха безразлични към голотата ми. Лети беше излязла и бе взела със себе си пижамата и халата ми. Майка ѝ вадеше ножове, вилици, лъжици, малки гърненца и по-големи гърненца, сатъри и дървени купи, и ги редеше на масата.
9
Нощта на 5 ноември, с големи огньове и фойерверки. Традиционно празненство във Великобритания. -Б. пр.