- Изключено - каза старицата. - Само усложнява нещата играта с времето... Бихме могли да превърнем момчето в нещо друго, тъй че изобщо да не го намерят колкото и да го търсят.
Премигнах. Възможно ли беше изобщо? Исках да ме превърнат в нещо. Котето беше довършило остатъците от месото (всъщност беше изяло повече от домашната котка) и сега скочи в скута ми и започна да се мие.
Джини Хемпсток стана и излезе от стаята. Зачудих се къде отива.
- Не можем да го превърнем в невидим — каза Лети, докато миеше последните чинии и прибори. -Родителите му ще пощуреят. А ако бълхата им влияе, просто ще подклажда паниката. Току-виж, полицията дошла да опразни щерната, за да го търси. Или още по-лошо. Океана!
Котето легна в скута ми и се сви на кълбо, превръщайки се в кръгче пухкава черна козина. Затвори яркосините си очи, с цвета на океан, замижа и замърка.
- Е? - каза старата госпожа Хемпсток. - Какво предлагаш тогава?
Лети се замисли. Присви устни и кривна глава на страни. Реших, че прехвърля наум възможните решения. Изведнъж лицето ѝ светна.
- Малко клъц-клъц?
Старата госпожа Хемпсток изсумтя.
-Добро момиче си. Не казвам, че не си. Но клъцва-не... Е, ти не би могла да го направиш. Още не. Ще трябва да изрежеш краищата точно и после да ги зашиеш така, че шевът да не се вижда. И какво ще отрежеш? Бълхата няма да ти позволи да клъцнеш нея. Тя не е в тъканта. Тя е извън нея.
Джин и Хемпсток се върна. Носеше стария ми домашен халат.
- Пуснах го през пресата за гладене - каза. - Но още е влажен. Така краищата ще се изравнят по-трудно. Не е добре да се шие, докато е още влажен.
Остави халата на масата пред старата Хемпсток. После извади от предния джоб на престилката си ножици, стари и почернели, дълга игла и макара с червен конец.
- „ Офика с конец червен вържи, вещица чевръста спри" - издекламирах.
Бях го прочел в една книжка.
- Щеше да свърши работа, и то добра - каза Лети,
— ако имаше замесени вещици във всичко това. Но няма.
Баба Хемпсток оглеждаше домашния ми халат. Беше кафеникав и захабен, на червени карета. Беше ми подарък от дядо и баба, родителите на татко, преди няколко рождени дни, когато ми беше смешно голям.
- Може би - рече тя, все едно че говореше на себе си, — ще е най-добре, ако баща ти се съгласи да останеш тук през нощта. Но за да стане това, не може да са ти ядосани или дори притеснени...
Черните ножици вече бяха в ръката ѝ и правеха клъц-кльц-клъц, когато чух как почукаха на вратата и Джини Хемпсток стана да отвори. Отиде в коридора и затвори вратата след себе си.
- Не им давай да ме вземат - казах на Лети.
- Шшт. Действам, докато баба реже. Ти просто дремни и кротувай. Щастлив.
Изобщо не бях щастлив и ни най-малко не ми беше до дрямка. Лети се наведе над масата и взе ръката ми.
- Не се безпокой.
В този миг вратата се отвори и баща ми и майка ми влетяха в кухнята. Исках да се скрия, но котето в скута ми само помръдна кротко, а Лети ми се усмихна успокояващо.
- Търсим сина си — казваше татко на госпожа Хемпсток, - и имаме основание да смятаме, че... - И още докато го казваше, мама закрачи към мен.
-Ето го и него! Скъпи, притеснихме се ужасно!
- Големи неприятности ще си имаш, момко - рече баща ми.
„Кльц! Кльц! Клъц!‘\ продължиха черните ножици и неравното парче плат, което баба Хемпсток изрязваше, тупна на масата.
Родителите ми замръзнаха. Спряха да говорят, спряха да се движат. Устата на баща ми зееше отворена, а мама стоеше на един крак, неподвижна като манекен на витрина.
- Какво... какво им направихте? - Не бях сигурен дали трябваше да съм притеснен или не.
- Те са добре - каза Джини Хемпсток. - Само малко клъц, после малко зашиване, и всичко ще е тип-топ, като ново. - Пресегна се към масата и посочи парчето избеляло червено каре от халата. - Онова сте ти и баща ти в коридора, а онова е ваната. Тя отряза „ваната“. Тъй че без него няма никаква причина баща ти да ти е сърдит.
Не им бях казал за ваната. Не се учудих откъде знаят.
Старата жена вдяваше червения конец. Въздъхна престорено и изпъшка:
- Тия стари очи, тия стари очи...
Но облиза върха на конеца и го пъхна през ухото на иглата, без много да се затрудни.
- Лети, ще трябва да разбереш как изглежда четката му за зъби - рече старицата и започна да съшива краищата на халата с малки, грижливи бодове.
- Как изглежда четката ти за зъби? - попита Лети.
- Бързо!