- Зелена е - отвърнах. - Яркозелена. Почти ябълковозелена. Не е много голяма. Просто зелена четка за зъби, като за мен.
Не я описвах много добре, знаех. Помъчих се да се сетя нещо повече за нея, с което да я опиша, нещо, което да я отдели от всички други четки. Не успях. Представих си я с другите четки за зъби в чашата ѝ на бели и червени точици над мивката в банята.
- Разбрах! - каза Лети. - Отлично.
- Тука почти приключихме - каза баба Хемпсток.
Джини Хемпсток се усмихна широко и кръглото ѝ, червендалесто лице светна. Старата госпожа Хемпсток взе ножиците и клъцна за последен път. Парче червен конец падна на масата.
Кракът на майка ми се спусна надолу. Направи една стъпка и се спря.
Баща ми изсумтя.
- ... и нашата Лети толкова се зарадва, че момчето ви дойде у нас за през нощта. - каза Джини. - Малко е старомодно тук, опасявам се.
Имаме си вътрешна тоалетна напоследък - намеси се старата жена. - Не знам колко още по-модерен може да е човек. Външните клозети и нощните гърнета си бяха съвсем добри за мен.
- Хубаво се нахрани - каза Джини и се обърна към мен. - Нали?
- Имаше пай - казах на татко и мама. - За десерт.
Татко се беше намръщил. Изглеждаше объркан.
После бръкна в джоба на палтото си и извади нещо дълго и зелено, увито в тоалетна хартия.
- Забрави си четката за зъби. Помислих, че може да я искаш.
- Ами ако поиска да се върне вкъщи, може да го стори — говореше мама на Джини Хемпсток. - Преди няколко месеца реши да остане за през нощта в къщата на Ковак, а към девет ни звънна да отидем да го вземем.
Кристофър Ковак беше с две години по-голям и с една глава по-висок от мен и живееше с майка си в голяма къща срещу началото на пътя към нас, до старата зелена водна кула. Майка му беше разведена. Харесваше ми. Беше забавна и караше фолксваген костенурка - първия, който бях виждал. Кристофър имаше много книжки, които не бях чел, и беше член на клуба „Пъфин“. Можех да прочета книжките му от „Пъфин“ само ако отида у тях. Иначе изобщо нямаше да се съгласи да ми ги заеме.
В спалнята на Кристофър имаше двойно детско легло, въпреки че беше само едно дете. Дадоха ми долното креватче вечерта, когато останах там. Щом си легнах и майката на Кристофър Ковак ни каза лека нощ, угаси лампата на спалнята и затвори вратата, той се наведе отгоре и почна да ме пръска с водно пистолетче, което беше скрил под възглавницата си. Не знаех какво да направя.
- Не е като когато отидох в къщата на Кристофър Ковак - казах на мама притеснено. - Харесва ми тук.
- Какво си облякъл? — зяпна озадачена тя нощницата а ла Уий Уили Уинки.
- Имаше малко произшествие - обясни Джини. Облече това, докато пижамата му изсъхне.
- О, разбирам! - възкликна мама. - Е, лека нощ, скъпи. Прекарай си добре с новата приятелка. - Погледна Лети. - Как се казваше, миличка?
- Лети - отвърна Лети Хемпсток.
- Краткото за Летиша, нали? Познавах една Летиша в университета. Всички я наричаха Летъс, разбира се.
Лети само се усмихна и нищо не каза.
Баща ми остави четката ми за зъби на масата пред мен. Развих тоалетната хартия. Беше наистина моята четка за зъби, съвсем същата. Под палтото си татко носеше чиста бяла риза, без вратовръзка.
- Благодаря.
- Е? - каза мама. - Кога да минем да те вземем сутринта?
Джини се усмихна още по-широко.
- О, Лети ще ви го върне. Трябва да им оставим малко време да си поиграят сутринта. А преди да сте си тръгнали, опекла съм малко кифлички днес следобед...
Сложи няколко кифлички в хартиено пликче и мама го взе учтиво, а Джини ги изпрати с баща ми до вратата. Затаих дъх, докато чух бръмченето на роувъра, подкарал нагоре по пътя.
- Какво им направихте?... Това наистина ли е моята четка за зъби?
- Това рязане и шиене си беше доста сносна работа, мене ако питате - каза доволно старата госпожа Хемпсток и вдигна халата ми. Не можах да видя къде беше махнала парче, нито къде беше зашила. Беше без ръб, кърпенето беше невидимо. Подаде ми късчето плат на масата, което бе отрязала. - Ето я твоята вечер - каза ми. - Можеш да си я задържиш, ако искаш. Но на твое място бих я изгорила.
Дъждът трополеше по стъклата и рамките на прозореца хлопаха от вятъра.
Вдигнах нащърбеното и неравно късче плат. Беше влажно. Станах, с което събудих котето и то скочи от скута ми и се скри в тъмния ъгъл. Отидох до огнището.
- Ако изгоря това - попитах ги, - ще се е случило ли наистина? Татко ще ме е натискал ли във ваната? Ще забравя ли, че изобщо се е случило?
Джини Хемпсток вече не се усмихваше, изглеждаше угрижена.
- Ти какво искаш? - попита ме тя.