Беше много по-голяма от мен, поне на единайсет . Червеникавокафявата ѝ коса беше сравнително късо подрязана за момиче и имаше чип нос. Имаше и лунички. Носеше червена пола - момичетата по тези места не носеха много джинси по онова време. Имаше мек съсекски акцент и пронизващи сиво-синкави очи.
Полицаят отиде с момичето при баща ми и тя получи разрешение да ме отведе, а после тръгнахме с нея по селския път.
- В колата ни има мъртвец - казах аз.
- Точно затова е дошъл тук - каза тя. - Накрая на пътя. Никой няма да го намери и да го спре тук в три часа през нощта. И калта тук е мокра и лесно се лепи.
- Смяташ, че се е самоубил?
- Да. Обичаш ли мляко? Баба дои Беси сега.
- Искаш да кажеш истинско мляко, от крава? - попитах и се почувствах глупаво, но тя ми кимна насърчително.
Поколебах се за миг. Никога не бях опитвал мляко, което не идваше от бутилка.
- Мисля, че ще ми хареса.
Спряхме при един малък плевник - сайвант, където стара жена, много по-стара от родителите ми, с дълга сива коса, тънка като паяжина, и слабо лице стоеше до една крава. Към всяка цицка от вимето на кравата бяха закрепени дълги черни тръби.
- По-рано ги дояхме ръчно - каза ми тя, - но така е по-лесно.
Показа ми как млякото отиваше от кравата по черните тръби в машината, през охладител и в огромни метални гюмове. Гюмовете бяха поставени на тежка дървена платформа извън плевника, където всеки ден минаваше да ги събира камион.
Старата госпожа ми подаде чаша пенливо мляко от Беси, кравата, преди да е минало през охладителя. Нищо, което бях пил дотогава, не бе имало такъв вкус в устата ми: щедър, топъл и прекрасен. Помнех онова мляко, след като бях забравил всичко друго.
- Има още от тях нагоре по пътя - каза изведнъж старата жена. - Какви ли не щеш, слизат насам, святкат с фаровете. Такова ручило е! Ти да заведеш момчето в кухнята. Гладен е, чаша мляко няма да засити момче като него, сега расте.
- Ял ли си? - попита момичето.
- Само една препечена филийка. Беше изгоряла.
- Аз съм Лети - рече тя. - Лети Хемпсток. Това е фермата Хемпсток. Хайде, ела.
Въведе ме през предната врата в голямата им кухня, покани ме да седна на огромна дървена маса, толкова зацапана с петна и резки, че сякаш лица зяпнаха в мен от старото дърво.
- Тук закусваме рано - каза момичето. - Доенето започва на разсъмване. Но има каша в тенджерата и конфитюр да си сложиш.
Подаде ми порцеланова купа, пълна с топла каша от печката, с лъжичка домашен конфитюр от къпини, любимия ми, после сипа сметана отгоре. Разбърках овесената каша с лъжицата си на тъмночервена пихтия, преди да започна да я ям. Не помня да се бях чувствал по-щастлив някога. Беше прекрасна на вкус.
Влезе някаква здрава набита жена. Червеникаво-кафявата ѝ коса беше прошарена със сиви кичури, късо подрязана. Имаше пълно лице, с трапчинки, тъмнозелена пола до коленете и високи гумени ботуши.
- Това трябва да е момчето горе на пътя — рече тя. - Такава работа се отвори с онази кола. Петима са вече и ще им трябва чай скоро.
Лети напълни огромен чайник от чешмата. Запали с кибрит газовия котлон и постави чайника върху пламъка. После смъкна пет очукани големи чаши за чай от бюфета, поколеба се и погледна жената. Тя ѝ кимна.
- Права си. Шест. Докторът също ще дойде.
После жената присви устни и цъкна с език.
- Пропуснали са бележката - каза тя. - Написал я е толкова грижливо при това, сгънал я е и я е сложил в предното джобче на сакото, а още не са погледнали там.
- Какво пише? - попита Лети.
- Защо не я прочете сама? - каза жената. Помислих си, че е майката на Лети. Изглеждаше, все едно че беше нечия майка. После каза: - Пише, че е взел всичките пари - тези, които приятелите му дали да изнесе тайно от Южна Африка и да ги вложи в банка в Англия, както и всичките пари, които е спечелил през годините от извличането на опали. Отишъл в казиното в Брайтън да залага, но мислел да играе само със своите пари. А после смятал само да щипне малко от парите на приятелите си, докато си върне своите, които загубил.
- А после вече нямал нищо - добави жената. - И всичко се сгромолясало.
- Само че не пише това - каза Лети и присви очи. -Пише: „До всички мои приятели, Съжалявам, че не стана както го мислех и се надявам да намерите в сърцата си сила да ми простите, защото аз не мога да си простя
- Същото е - каза възрастната жена и се обърна към мен. - Аз съм майката на Лети. Вече се запозна с моята майка, в сайванта за доене. Аз съм г-жа Хемпсток, а тя е старата госпожа Хемпсток. Това е фермата Хемпсток. Тя е най-старата ферма наоколо. Има я в „Книгата на Страшния съд“.[6]
6
Книга, описание на проучването на голяма част от Англия и отчасти на Уелс, извършено през 1086 г. за Уилям I Английски (Уилям Завоевателя). - Б. пр.