3.
Така и не видях повече бялото мини. Два дни по-късно, в понеделник, на татко му доставиха черен „Роувър“ със седалки от мачкана червена кожа. Беше по-голяма кола от минито, но не толкова удобна. Застоялата миризма на пури се смесваше с миризмата на кожена тапицерия и винаги ни прилошаваше от дългото возене отзад в роувъра.
Черният роувър не беше единственото нещо, което пристигна в понеделник сутринта. Също така получих и писмо.
Бях на седем години и никога не получавах писма. Получавах единствено картички на рождения си ден от дядовците и бабите ми и от Хелън Хендерсън, приятелка на мама, която не познавах. На рождения ми ден Хелън Хендерсън, която живееше в каравана, обикновено ми изпращаше носна кърпа. Не получавах писма. Въпреки това проверявах всеки ден пощенската кутия да видя дали няма нещо за мен.
И онази сутрин имаше.
Отворих го, не разбрах какво видях вътре и го занесох на мама.
- Спечелил си от лотарията „Премиум Бонд“! -каза тя.
- Какво значи това?
- Когато се роди - когато всичките ѝ внучета се раждаха, - баба ти купуваше бон от лотарията ,,Премиум Бонд“. Когато изтеглят номера ти, можеш да спечелиш хиляди паунди.
- Спечелих ли хиляди паунди?
- Не. - Погледна листчето. - Спечелил си тринайсет паунда и единайсет шилинга.
Натъжих се, че не бях спечелил хиляди паунди (Вече знаех какво щях да си купя с тях. Щях да купя място, където да замина и да съм сам, като пещерата на Батман, с таен вход.), но и се зарадвах, че притежавах състояние, каквото не бях си представял преди. Тринайсет паунда и единайсет шилинга! Можех да си купя четири малки блекджека[7] или бонбони асорти за едно пени: бяха по един фардинг всеки, макар че вече нямаше фардинги. Тринайсет паунда и единайсет шилинга, при 240 пенита на паунд и четири бонбона за пени, бяха... повече бонбони, отколкото можех да си представя.
- Ще ги внеса на сметката ти в пощата - каза мама и разби мечтите ми.
Нямах повече бонбони тази сутрин, отколкото бях имал дотогава. Все пак бях богат. С тринайсет паунда и единайсет шилинга по-богат, отколкото бях допреди няколко мига. Никога не бях спечелвал нещо, изобщо.
Накарах я пак да ми покаже листчето с името ми на него, но тя го прибра в дамската си чанта.
Това беше понеделник сутринта. Следобеда старият г-н Уолъри, който идваше понеделник и четвъртък следобед да поработи в градината (г-жа Уолъри, също толкова старата му жена, която носеше галоши, грамадни полупрозрачни връхни обувки, идваше средите следобед и чистеше), копаеше в зеленчуковата градина и изкопа бутилка, пълна с пенита, половин пенита и монети от три пенита, и даже фардинги. Нито една от монетите не беше по-късна от 1937 г. и целия следобед ги лъсках с кафяв соев сос и оцет, докато заблестяха.
Майка ми сложи бутилката със старите монети на полицата над камината в дневната и каза, че някой колекционер на монети би могъл да плати няколко паунда за тях.
Тази нощ си легнах щастлив и възбуден. Бях богат. Беше открито заровено съкровище. Светът бе хубаво място за живеене.
Не помня как започнаха сънищата. Но със сънищата е така, нали? Знам, че бях в училище и имах лош ден, криех се от онези деца, които ме удряха и ме наричаха с обидни имена, но те все пак ме намериха, свит в храстите рододендрон зад училището. Знаех, че трябваше да е сън (но в съня не знаех това, беше истинско и вярно), защото дядо ми беше с тях, и приятелите му, старци с посивели лица и хриплива кашлица. Държаха остри моливи, от онези, които пускат кръв, като те мушнат с тях. Избягах, но те бяха по-бързи от мен, старците и големите момчета, и в момчешките тоалетни, където се бях скрил в една от тях, ме спипаха. Смъкнаха ме долу и отвориха широко устата ми.
Дядо ми (но не беше дядо ми: беше всъщност восъчна фигура на дядо ми, която искаше да ме продаде за дисекция) държеше нещо остро и лъскаво, и започна да го пъха в устата ми с дебелите си пръсти. Беше кораво и остро, и познато, накара ме да се задавя. Устата ми се напълни с метален вкус.
Гледаха ме със зли, тържествуващи очи, всички онези хора в момчешките тоалетни. Мъчех се да не се задавя с онова нещо в гърлото ми, решен да не им доставя това удоволствие.
Събудих се - бях се задавил.
Не можех да дишам. В гърлото ми имаше нещо, нещо твърдо и остро, и ми пречеше да си поема дъх, камо ли да извикам. Започнах да кашлям и съвсем се разбудих, по бузите ми ливнаха сълзи и носът ми протече.
Натиках пръстите си колкото се може по-дълбоко в гърлото, отчаян и в паника, решен да не се предам. С връхчето на показалеца напипах ръба на нещо твърдо. Поставих средния си пръст от другата му страна, докато се давех, стиснах нещото между тях и го издърпах от гърлото си.