Господин Мерин се прокашля.
— Въпреки че полицията е свалила обвиненията срещу теб, господин Ейкърд иска да разрешим проблема насаме, извън съдебната зала.
Хана се ухапа от вътрешната страна на бузата.
— Застраховката не покрива ли щетите?
— Всъщност не става въпрос за това — отговори господин Мерин. — Господин Ейкърд направи предложение на майка ти.
— Бащата на Шон е пластичен хирург — обясни майка й, — но любимото му занимание е една клиника за рехабилитация на жертви на пожар. Иска да отидеш там утре в три и половина.
Хана сбърчи нос.
— Защо просто не му дадем пари?
Мъничкият телефон на госпожа Мерин започна да звъни.
— Мисля, че това ще ти бъде добър урок. Да направиш нещо добро за обществото. Да разбереш какво всъщност си направила.
— Но аз разбирам! — Хана Мерин не искаше да жертва свободното си време в клиниката за жертви на изгаряния. Щом трябва да дава доброволно дежурство, защо да не е на някое шикозно място? Като Никол и Анджелина, например?
— Всичко вече е уредено — безцеремонно заяви госпожа Мерин. След това извика в телефона си: — Карсън? Моделите готови ли са?
Хана седеше с нокти, забити в дланите й. Искаше й се да изтича нагоре по стълбите, да свали траурните дрехи — дали пък с тях не изглеждаше твърде дебела или просто отражението във вратата към верандата беше такова? — да си свали грима, два килограма и да глътне набързо една малка водка. След това можеше да се върне долу и всичко да започне отначало.
Когато погледна баща си, той й се усмихна съвсем леко. Сърцето на Хана подскочи. Устните й се отвориха, сякаш се канеше да каже нещо, но изведнъж мобилният му телефон също иззвъня. Той вдигна предупредително показалец.
— Кейт? — каза в микрофона.
Сърцето на Хана замря. Кейт. Прекрасната, идеалната доведена дъщеря.
Баща й притисна телефона с буза към рамото си.
— Хей! Как мина кросът? — Той направи пауза, след което грейна. — Под 18 минути? Но това е страхотно!
Хана грабна едно парче сирене чедър от чинията. Когато беше отишла на гости в Анаполис, Кейт дори не я погледна. Двете с Али, която беше придружила Хана за морална подкрепа, веднага се харесаха и напълно изключиха Хана от компанията. Това я накара да унищожи всеки снакс в радиус от една миля — това беше във времената, когато тя беше пълничка и грозновата, и се скъсваше да се тъпче. Когато после лежеше присвита от болки в стомаха, баща й я беше погъделичкал по петата и беше попитал: Да не би малкото прасенце да се чувства зле? И го беше казал пред всички. Това накара Хана да се втурне в банята и да натика четката за зъби дълбоко в гърлото си.
Парченцето чедър залепна за долната й устна. Тя си пое дълбоко въздух, изплю го в една салфетка, зави го и го хвърли в кофата за боклук. Всичко това се беше случило много отдавна… Когато тя беше една съвсем различна Хана. За него знаеше само Али, а самата Хана го беше погребала дълбоко в себе си.
3.
Как мога да кандидатствам за амиш
Емили Фийлдс стоеше пред гостилница „Сивият кон“, порутена каменна сграда, която по време на войната за независимост е била болница. Днешният й съдържател беше превърнал горните етажи в хотел за богати гости на града, а в приземния етаж бе отворил кафене за органично кафе. Емили надникна през прозорците му, за да види как съучениците й и техните родители седят вътре и похапват гевречета от пушена сьомга, препечени италиански сандвичи и огромни салати. Явно всички ги беше подгонил някакъв пост-погребален копнеж за солидно ядене.
— Успя, значи.
Емили се обърна и видя Мая Сен Жермен, която се беше навела над керамична ваза с божури. Мая се беше обадила на Емили, докато тя си тръгваше от люлките на Роузууд дей, и я беше помолила да се срещнат тук. Също като Емили, Мая все още носеше погребалните си одежди — къса черна рипсена плисирана пола, черни ботуши и черен пуловер без ръкави, с едва забележима бродерия край врата. Изглежда че и тя, също като Емили, се беше погрижила да изрови от гардероба си разни подходящи за жалейка дрехи.
Емили тъжно се усмихна. Семейство Сен Жермен се бяха нанесли в старата къща на Али. Когато работниците започнаха да разкопават незавършения градински павилион на семейство Дилорентис, за да направят място за тенис корта на Сен Жерменови, те откриха разложеното тяло на Али под цимента. Оттогава край имота денонощно имаше струпани телевизионни микробуси, полицейски коли и любопитни зяпачи. Семейството на Мая беше намерило убежище в гостилницата, докато нещата не се уталожат.