В бара беше тъмно и мръсно, в дъното имаше маса за пинг-понг. Мястото напомняше на „Снукърс“, другият мърляв студентски бар на „Холис“, но Ариа се беше заклела кракът й повече да не стъпи в „Снукърс“. Преди две седмици бе срещнала там един сексапилен младеж на име Езра, който по-късно се оказа, че не е кой да е, а учител по английски — и то нейният учител. А. й беше изпратил няколко подигравателни съобщения във връзка с Езра и когато той случайно ги видя, реши, че Ариа е разказала на цялото училище за тях двамата. Така приключи училищния й романс.
Една сервитьорка с огромни гърди и плитки като на Хайди се приближи към тяхното сепаре и подозрително погледна Майк.
— Ти имаш ли навършени двайсет и една?
— О, да — рече Майк, протягайки ръце на масата. — Всъщност съм на двайсет и пет.
— Искаме по една халба „Амстел“ — прекъсна ги Ариа, като срита Майк под масата.
— Освен това — добави Майк, — аз искам един малък „Йегермайстер“.
Плитките на Хайди му хвърли един агонизиращ поглед, но след малко се върна с халбите и едно малко. Майк пресуши чашата и направи смръщена физиономия. После я стовари върху дървения плот на масата и се обърна към Ариа.
— Мисля, че се досещам защо си се побъркала. — Миналата седмица Майк беше обявил, че според него Ариа действа по-откачено от обичайното и той се заклева да разбере каква е причината за това.
— Умирам да разбера защо — рече сухо Ариа.
Майк повтори професорския жест, който беше запазена марка на баща им.
— Според мен ти тайно ходиш да танцуваш в „Турбуленция“.
Ариа избухна в толкова силен смях, че бирата й излезе през носа. „Турбуленция“ беше стриптийз клуб, който се намираше до малкото летище.
— Две момчета ми подхвърлиха, че видели там да влиза някакво момиче, което изглеждало точно като теб — рече Майк. — Няма смисъл да го криеш от мен. Нямам нищо против.
Ариа дискретно свали плетеното си мохерно бюстие. В шести клас тя бе изплела по едно за себе си, за Али и за другите си приятелки, и днес беше облякла своето за погребението на Али в знак на траур. За нещастие мерките на Ариа в шести клас бяха почти с един номер по-малки и сега бюстието адски я пристягаше.
— Значи според теб аз не се държа странно, защото а) вече се върнахме в Роузууд, а аз мразя това място и б) най-добрата ми приятелка е мъртва?
Майк сви рамене.
— Мислех, че ти всъщност не харесваш това момиче.
Ариа се обърна на другата страна. Наистина имаше моменти, в които тя не харесваше особено Али. Особено когато Али не я взимаше насериозно или когато я разпитваше за подробности относно Байрън и Мередит.
— Не е вярно — излъга тя.
Майк наля още бира в чашата си.
— Нали е много гадно това, че са я заровили в земята, а после са излели бетона върху нея?
Ариа примигна и затвори очи. Брат й не проявяваше грам тактичност.
— Значи според теб някой я е убил? — попита Майк.
Ариа потръпна. Този въпрос отдавна я притесняваше — въпрос, който никой не се осмеляваше да зададе. На погребението на Али никой не излезе отпред, за да каже, че тя е била убита, а само, че тялото й е било открито. В един момент Али беше с тях, в следващия я нямаше. Три години по-късно тялото й се появи в една дупка в задния й двор.
Ариа се чудеше дали А. и убиецът на Али са свързани — и дали всичко това не е свързано с Онова е Джена. След инцидента Ариа реши, че освен Али е видяла още някой до дървото, под къщичката на Тоби. По-късно през онази нощ това видение я събуди и Ариа реши да попита Али за него. Намери я да си шушука нещо със Спенсър в банята, зад затворената врата, но когато поиска да влезе при тях, Али й каза да се връща в леглото. На следващата сутрин Тоби си призна.
— Обзалагам се, че убиецът е някой, нали се сещаш, никакъв такъв — рече Майк. — Някой, за който… не си и предполагала. — Очите му светнаха. — Какво ще кажеш за госпожа Крейкрофт?
Госпожа Крейкрофт беше възрастната им съседка отдясно. Веднъж беше събрала всички монети от Шадраванчето на късмета — някъде около 5000 долара — и се беше опитала да ги смени за банкноти в най-близкия банкомат. Местната преса написа сума ти материали за тая история.