Но някак си Али беше успяла в това. С нейната дълга руса коса, сърцевидна форма на лицето и огромни сини очи, тя беше най-зашеметяващото момиче наоколо. След като ги събра в приятелски кръг — понякога те се чувстваха така, все едно тя ги е открила — момичетата определено станаха нещо повече от обикновени девойки. Внезапно получиха пълен достъп до неща, за които преди не се осмеляваха да мечтаят. Като например да се преобличат с къси поли в дамската тоалетна на училището, след като слязат от училищния автобус. Или пък да дават на момчетата бележчици с отпечатани целувки в час. Или да вървят по коридорите на училището с изражение на превъзходство, без да обръщат внимание на задръстеняците.
Али грабна една гилза с блестящо пурпурно червило и омаза целите си устни с него.
— Кой съм аз? — Останалите изохкаха — Али имитираше Имоджен Смит, едно момиче от техния клас, което беше направо влюбено в нейното червило „Нарс“.
— Не, почакай — Спенсър сви сърповидните си устни и подаде на Али една възглавница. — Пъхни я под блузата си.
— Умно — Али я напъха под розовото си поло и всички избухнаха в смях. Носеха се слухове, че Имоджен е стигнала до края с Джефри Клайн, ученик в десети клас, и сега носи неговото дете.
— Момичета, наистина сте ужасни! — Емили се изчерви. Тя беше най-скромната от тях, може би заради това, че беше израснала в изключително строга среда — родителите й смятаха, че всяко забавление е зло.
— Какво има, Ем? — Али улови ръката на Емили. — Имоджен изглежда адски дебела. Би трябвало дори да се надява, че е бременна.
Момичетата отново избухнаха в смях, но с леко притеснение. Али беше много добра в намирането на слабости у всички. Дори да беше права за Имоджен, понякога те се чудеха, дали когато не са с нея, тя говори по същия начин и за тях. Просто нямаше как да разберат със сигурност.
Те кукнаха на пода и започнаха да си разглеждат дрехите. Ариа се влюби в една униформена рокля на Фред Пери, която принадлежеше на Спенсър. Емили нахлу една дънкова минижуп пола и ги попита дали не смятат, че е твърде къса. Али обяви, че дънките на Хана са с твърде ниска талия и ги събу, разкривайки бонбонено розовите си копринени боксерки. Запъти се към уредбата, но докато минаваше край прозореца, внезапно замръзна на мястото си.
— Оле, Боже! — изкрещя тя и бързо изтича зад дивана, покрит с кадифена кувертюра с цвят на къпина.
Момичетата бързо се струпаха на прозореца. Там стоеше Тоби Кавана. Той просто… си стоеше там. И ги гледаше.
— Ау, ау, ау! — Ариа прикри гърдите си с ръце. Тя беше съблякла роклята на Спенсър и отново беше само по плетеното си бюстие. Спенсър, която беше облечена, притича до прозореца.
— Махай се оттук, перверзнико! — извика тя. Тоби се ухили самодоволно, а тя се обърна и избяга.
Когато хората видеха Тоби на улицата, повечето преминаваха на отсрещния тротоар. Той беше една година по-голям от момичетата, блед, висок и слаб, и винаги обикаляше сам из квартала, като изглежда шпионираше всички. За него се чуваха слухове, че целувал кучето си с език. Че бил толкова добър плувец, защото имал хриле, вместо бели дробове. Че всяка нощ спял в ковчег в къщичката на дървото в задния му двор.
Тоби разговаряше само с един човек: доведената му сестра Джена, която беше в техния клас. Джена беше същата безнадеждна глупачка като брат си, въпреки че далеч не изглеждаше толкова зловещо като него — и поне говореше с пълни изречения. Беше красива по един много досаден начин, с гъстата си, тъмна коса, огромни, сериозни зелени очи и свити червени устни.
— Чувствам се като… насилена. — Ариа сви слабото си тяло така, сякаш си бе завъдила Е. коли1. Тъкмо бяха учили за тях в часа по био. — Как се осмелява да ни плаши?
Лицето на Али беше почервеняло от гняв.
— Трябва да му го върнем.
— Как? — Хана отвори широко светлокафявите си очи.
Али се замисли за минута.
— С неговите камъни по неговата глава.
Това, което трябва да направят, обясни им тя, бе да изплашат Тоби. Когато не дебнеше из квартала, шпионирайки хората, той стоеше в своята къщичка на дървото. Прекарваше цялото си време там, играеше на своя „Гейм бой“ или пък, кой знае, може би строеше гигантски робот, който да срути училището „Роузууд дей“. Но тъй като очевидно къщичката на дървото се намираше на дърво, пък и Тоби винаги издърпваше въжената стълба, за да не може никой да се качи при него — те не можеха просто да надникнат вътре и да извикат „Бау!“.
1
Е. коли (Ешерихия коли) е вид бактерия, живееща в дебелото черво на топлокръвните животни. Бактерията е кръстена на своя откривател Тиодор Ешерих. Е. коли има стотици разновидности, повечето от които са безвредни. Щамът O157:H7, обаче, отделя силен токсин, който причинява заболявания при хората. — Б.пр.