Те седнаха в кръг, Спенсър Хана, Емили, Ариа, и всички повториха думите. Али последна завърза гривната си. „До деня, когато умра“, прошепна тя, след като направи възела и постави ръка на сърцето си. Момичетата стиснаха ръце. Независимо от ужасната ситуация, те бяха щастливи, че бяха заедно.
Момичетата носеха гривните си под душа, по време на пътуванията през пролетната ваканция до Вашингтон и колониален Уилямсбърг — или пък, както беше в случая със Спенсър, до Бермудските острови — по време на грубите тренировки по хокей и борбата с пристъпите на грип. Али успя да запази своята гривна най-чиста от всичките, сякаш зацапването й щеше да засенчи целта й. Понякога докосваха гривните си и шепнеха: „До деня, в който умра“, за да си напомнят колко близки са били. Това се превърна в техен код; само те знаеха какво означава. Всъщност Али го каза около година по-късно, в последния ден на седми клас, когато момичетата се подготвяха за летния купон с преспиване. Никой не предполагаше, че само след няколко кратки часа Али щеше да изчезне.
Или че това ще бъде денят, в който тя ще умре.
1.
А ние мислехме, че сме приятелки
Спенсър Хейстингс стоеше на зелената морава пред роузуудското абатство, заедно с трите си бивши най-добри приятелки, Хана Мерин, Ариа Монтгомъри и Емили Фийлд. Момичетата бяха спрели да си говорят преди повече от три години, скоро след загадъчното изчезване на Алисън Дилорентис, но днес отново се бяха събрали заедно за нейното погребение. Два дни по-рано строителни работници бяха открили тялото на Али под една бетонна плоча зад мястото, където преди се издигаше нейният дом.
Спенсър отново погледна към текстовото съобщение, което беше получила на своя „Сайдкик“.
Аз съм все още тук. И знам всичко.
— Боже мой — прошепна Хана. На екрана на нейния „Блекбъри“ беше изписано същото съобщение. Както и на „Тио“-то на Ариа и нокията на Емили. През изминалите седмици всяка от тях беше получила електронна поща и съобщения в мобилните си телефони и в чата от някой, който се представяше с инициала A. Съобщенията засягаха най-вече случки от седми клас, годината, в която Али изчезна, но освен това в тях се споменаваха и някои нови тайни… неща, които се случваха сега.
Спенсър си мислеше, че А. може би е Алисън, че по някакъв начин тя се е върнала, само че в светлината на сегашните обстоятелства за това не можеше да става и дума, нали? Тялото на Али се беше разложило под бетона. Тя беше мъртва… от много, много отдавна.
— Мислиш ли, че това е свързано с… Онова с Джена? — прошепна Ариа, като се потриваше по ъгловатата челюст.
Спенсър плъзна телефона обратно в туидената си чанта на Кейт Спейд.
— Не трябва да говорим тук за това. Някой може да ни чуе.
Тя нервно погледна към стъпалата на абатството, където само преди минутка бяха стояли Тоби и Джена Кавана. Спенсър не беше виждала Тоби отпреди Али да изчезне, а последния път, когато беше видяла Джена, беше в нощта на инцидента, когато тя висеше в ръцете на парамедика, който я сваляше от дървото.
— Какво ще кажете за люлките? — прошепна Ариа, като имаше предвид детската площадка на училището „Роузууд дей“. Това беше старото им специално място за срещи.
— Идеално — рече Спенсър, докато си пробиваше път през тълпата опечалени. — Ще се срещнем там.
Този кристалночист есенен ден вече беше навлязъл в късния си следобед. Въздухът ухаеше на ябълки и изгоряло дърво. Над главите им прелетя балон с горещ въздух. Денят беше добър за погребална служба на едно от най-красивите момичета в Роузууд.
Аз знам всичко.
Спенсър потрепери. Сигурно някой блъфираше. Който и да беше този А., той не можеше да знае всичко. Не и за онова с Джена… и определено не знаеше за тайната, която бе известна само на Спенсър и Али. В нощта на инцидента с Джена, Спенсър беше видяла нещо, което приятелките й не бяха забелязали, но Али я беше накарала да го пази в тайна дори от Емили, Ариа и Хана. Спенсър искаше да им го каже, но след като не намери сили за това, тя просто го загърби и се престори, че никога не се е случвало.
Но то… се беше случило.
В онази свежа пролетна априлска нощ на шести клас, точно след като Али беше изстреляла фойерверка през прозореца на дървесната къщичка, Спенсър беше изтичала на двора. Въздухът миришеше на изгоряла коса. Тя видя как парамедиците свалят Джена от дървото по нестабилната въжена стълба.