Спенсър разтри врата си с ръка. След като изрече всичко на глас, то някак си я прехвърли точно в онази нощ. Можеше да подуши миризмата на сяра от запаления фойерверк и аромата на прясно окосена трева. Можеше да види Али, вързаната й на конска опашка руса коса и перлените обици, които бе получила за единайсетия и рожден ден. Очите й се насълзиха.
Спенсър преглътна тежко и продължи:
— Във втората бележка, която А. ми изпрати, пишеше: Ти ме нарани, затова и аз ще те нараня, и че ще се появи, когато най-малко го очакваме. Тази сутрин у дома дойде едно ченге и отново ми зададе въпроси за Али. Той така ме подпитваше, сякаш мислеше, че знам нещо, което не трябва. Помислих си, че сигурно Тоби стои зад всичко това. А сега е довел Емили тук. Страхувам се да не я нарани.
На Ариа и Хана им трябваше известно време да реагират. Накрая ръцете на Ариа затрепериха. Червенина заля шията и бузите й.
— Защо не ни каза по-рано? — Тя вдигна поглед към Спенсър, в търсене на подходящите думи. — Исках да кажа, че онзи път, в седми клас, нали бях сама с него, в курса по театрално майсторство! Той можеше да ме нарани… или да нарани всички ни… А ако наистина е направил нещо на Али, ние можехме да й помогнем да се спаси!
— Лошо ми е — изведнъж измуча Хана.
По бузите на Спенсър потекоха сълзи.
— Исках да ви кажа, момичета, но ме беше страх.
— Какво каза Али, за да изнуди Тоби да си признае? — настоя да узнае Ариа.
— Нищо не ми каза — излъга Спенсър. Тя имаше свръхестественото усещане, че щом издаде тайната на Тоби, от небето ще падне гръм… или Тоби ще се появи, след като по някакъв свръхестествен начин е успял да чуе всичко.
Ариа погледна към ръцете си.
— Тоби е знаел през цялото време — повтори отново тя.
— А сега вече… се е върнал. — Хана направо бе позеленяла от ужас.
— Не само, че се е върнал — рече Спенсър, — ами е тук! И той е А.
Ариа сграбчи ръката на Хана.
— Ела.
— Къде отивате? — попита нервно Спенсър. Тя не искаше да изпуска Ариа от погледа си.
Ариа се извърна леко.
— Трябва да намерим Емили — рече гневно тя. След това повдигна леко полите на роклята си и побягна.
30.
Царевичните ниви са най-опасното място в Роузууд
Емили се беше пъхнала в една малка беседка на верандата на Кингмън хол и кротко наблюдаваше събралите се на бала тийнейджъри. Момичетата с техните рокли на волани в пастелни цветове, момчетата с елегантните им костюми. Но на кого всъщност обръщаше повече внимание? Не беше съвсем сигурна. Тя здраво стисна очи, след което бързо ги отвори и първият човек, когото забеляза, бе Тара Кели, последна година в „Роузууд дей“. Тя имаше яркочервена коса и красива, бледа кожа. Емили скръцна със зъби и отново затвори очи. Когато ги отвори, зърна Ори Кейс, готин футболист. Момче. Ето на.
Но не можеше да не обърне внимание на слабите, фини ръце на Рейчъл Файърстейн. Клоуи Дейвис направи секси, закачлива физиономия на своя кавалер, Чад Някой-си, от която устничките й изглеждаха още по-сладки. Ел Кармайкъл наведе брадичка по нейния си начин. Емили усети нечий парфюм „Майкъл Корс“ и установи, че никога през живота си не е помирисвала нещо толкова вкусно. Освен, може би, бананова дъвка.
Не можеше да е истина. Не можеше!
— Какво правиш?
Тоби стоеше до нея.
— Аз… — заекна Емили.
— Търсих те навсякъде. Добре ли си?
Емили седеше като пън. Тя се беше скрила, умираща от студ, в беседката на балкона. Беше се покрила с шала си като маскировъчно средство и надничаше през дупчиците му, за да се провери дали харесва момчета или момичета. Тя вдигна поглед към Тоби. Искаше й е да може да му разкаже какво се беше случило току-що. С Бен, с Мая, с гледачката на таро.
— Може и да ме намразиш за това, но… имаш ли нещо против да си тръгнем?
Тоби се усмихна.
— Надявах се да ме помолиш за това. — Той я хвана за китките и й помогна да се изправи.
Докато вървяха към изхода, Емили забеляза Спенсър Хейстингс, която стоеше на другия край на дансинга. Тя бе с гръб към нея и Емили се зачуди дали да не отиде да я поздрави. Тогава Тоби я дръпна за ръката и тя реши да не го прави. Спенсър можеше да я пита нещо за А., а в момента тя не беше в настроение да говори за това.