Когато излязоха от паркинга, Емили свали прозореца. Нощта ухаеше великолепно, на борови иглички и наближаващ дъжд. Луната беше огромна и кръгла, но плътните облаци бяха започнали да я скриват. Навън беше толкова тихо, че Емили можеше да чуе как гумите на колата търкат асфалта.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Тоби.
Емили леко се напрегна.
— Да, добре съм. — Тя го погледна. Беше й казал, че си е купил нов костюм за бала, а сега тя го бе накарала да си тръгне три часа преди края му. — Съжалявам, че ти провалих вечерта.
— А, всичко е наред — сви рамене той.
Емили обърна малката кутийка от „Тифани“, която лежеше в скута й. Беше отмъкнала една от масата, защото реши, че преди да си тръгне, няма да е зле да си прибере и балния подарък.
— Значи нищо не се случи? — попита Тоби. — Толкова си тиха.
Емили издиша с надути бузи. Преди да отговори те преминаха край три ниви с царевица.
— Разговарях с една гледачка на таро.
Тоби се намръщи, недоумявайки.
— Тя ми каза, че тази вечер ще ми се случи нещо. Нещо, което ще промени живота ми. — Емили се опита да се засмее. Тоби отвори уста да каже нещо, но бързо се отказа.
— Това донякъде се сбъдна — рече Емили. — Сблъсках се с онова момче, Бен. Същият, който беше в коридора на басейна и който… нали се сещаш. Както и да е, опита отново… Знам ли, мисля, че се опита да ме нарани.
— Какво?
— Всичко е наред. Добре съм. Той просто… — Брадичката на Емили трепереше. — Не знам. Може би си го заслужих.
— Защо? — Тоби стисна зъби. — Какво направи?
Емили хвана бялата панделка, с която бе привързана кутията. По предния прозорец започнаха да падат дъждовни капки. Тя си пое дълбоко въздух. Наистина ли смяташе да изрече това на глас?
— Двамата с Бен преди излизахме. Докато още бяхме заедно, той ме хвана да се целувам с друг. С едно момиче. Наричаше ме обратна и когато се опитах да му обясня, че не съм, той се опита да ме накара да му го докажа. Да го целуна и… няма значение. Точно това се случваше когато ти се появи в коридора при съблекалните.
Тоби се извъртя към нея в неудобна поза.
Емили погали бялата гардения, която той й бе дал да закичи на роклята си.
— Проблемът е, че аз май съм обратна. Тоест, аз наистина обичах Алисън Дилорентис. Но си мислех, че обичам само Али, а не че съм лесбийка. Сега… сега вече не знам. Може би Бен е прав. Може би съм гей. Може би просто трябва да го приема.
Емили не можеше да повярва, че думите излизаха толкова лесно от устата й. Тя се обърна към Тоби. Устата му бе отпусната спокойно. Тя си помисли, че може би сега е моментът той да си признае, че е бил гаджето на Али. Вместо това той рече тихо:
— Защо толкова се страхуваш да го признаеш?
— Защо ли? — Емили се засмя. Не беше ли очевидно? — Защото аз не искам да бъда… нали се сещаш. Гей. — А след това добави с по-тих глас: — Всички ще ми се присмиват.
Те стигнаха до един изоставен знак стоп на кръстовище. Вместо да намали и да свие, Тоби отби встрани и спря. Емили беше озадачена.
— Какво правиш?
Тоби свали ръцете си от волана и се втренчи в Емили. Толкова дълго, че тя започна да изпитва неудобство. Той изглеждаше разстроен. Тя разтърка врата си, след което се обърна и погледна през прозореца. Пътят бе тих и пуст, до тях се ширеше поредната царевична нива, най-голямата в Роузууд. Сега вече валеше по-силно и понеже Тоби не бе пуснал чистачките, всичко изглеждаше размазано. Внезапно тя усети копнеж да види нещо от цивилизацията. Като например да мине някоя кола. Да се появи някоя къща. Бензиностанция. Нещо. Дали Тоби бе разстроен, защото я е харесвал, а изведнъж тя му се бе разкрила? Дали не беше хомофоб? Ако наистина се осъзнаеше като гей, тя трябваше да има и това предвид. Най-вероятно хората ежедневно щяха да й причиняват болка до края на живота й.
— Това никога не ти се е случвало, нали? — най-накрая попита Тоби. — Да ти се подиграват?
— Н-не… — тя го погледна в очите, като се опитваше да разбере целта на въпроса му. — Така мисля. Е, поне не преди Бен да го направи.
Наблизо падна гръм и тя подскочи. След това забеляза светкавица, която проряза небето на няколко метра пред тях. Тя освети за малко наоколо и Емили видя как Тоби се мръщи и се заигра с едно от копчетата на сакото си.