— Тя беше тук с онова момче от „Тейт“, нали? — Джема сви устни и се опита да се сети. — Сигурна съм, че ги видях да си тръгват.
Хана неспокойно се спогледа с приятелките си.
— Какво ще правим? — прошепна Спенсър. — Нямаме никаква представа къде се канят да ходят.
— Опитах се да й се обадя — рече Ариа. — Но никой не ми вдигна.
— О, Господи! — рече Спенсър и очите й се напълниха със сълзи.
— Е, ти какво очакваше? — процеди Ариа през зъби. — Ти си онази, която позволи това да се случи. — Хана не можеше да си спомни да е виждала Ариа толкова ядосана.
— Знам — повтори Спенсър. — Съжалявам.
Силен гръм ги прекъсна. Всички се залепиха за прозореца да гледат как вятърът превива клоните на дърветата и как дъждът се стича по листата.
— Мамка му — чу Хана момичето до нея. — Ще ми съсипе роклята.
Хана се обърна към приятелките си.
— Познавам човек, който може да ни помогне. Едно ченге.
Тя се огледа с надеждата полицай Уайлдън, който бе арестувал Хана за кражбата на гривната от Тифани и за колата на господин Ейкард, и който си падаше по майка й, да бъде на бала тази вечер. Но мъжете, които охраняваха входа и аукциона, бяха от частна охранителна фирма и щяха да се обадят на полицията само, ако се случеше нещо наистина опустошително. Миналата година един единайсетокласник от „Роузууд дей“ се беше напил до козирката и беше избягал с гривната на Дейвид Юрман, която беше предложена на аукциона. Дори в онзи случай те просто бяха оставили тактично съобщение на гласовата поща на родителите му, в което се казваше, че я очакват обратно на следващия ден.
— Не можем да отидем в полицията — изсъска Спенсър. — Като знам как се държа с мен онова ченге сутринта, не бих се изненадала, ако мислят, че ние сме убили Али.
Хана се втренчи в големия кристален полилей на тавана. Две деца хвърляха носните си кърпички по него, с надеждата да накарат кристалите да се залюлеят.
— Но нали в съобщението ти буквално се казва „ще те нараня“, нали? Това не е ли достатъчно?
— И е подписано с А. И пише, че и ние сме го наранили. Как да им обясним това?
— Но как да разберем дали Емили е добре? — попита Ариа, като подръпваше роклята си. Хана отбеляза с горчивина, че страничният й цип е все още наполовина свален.
— Може би трябва да отидем до дома й — предположи Спенсър.
— Двамата с Шон можем веднага да отидем — предложи Ариа.
Ченето на Хана увисна.
— Разказала си на Шон за това?
— Не — изкрещя Ариа, опитвайки се да надвика извивките на Наташа Бедингфийлд и изсипващия се дъжд. Хана забеляза, че вече дори светлините на лампите, които осветяваха двора, едва се различават от изсипващия се порой. — Нищо няма да му кажа. Не знам как ще му го обясня, но той няма да разбере.
— Двамата с него ще ходите ли на някой купон след бала? — попита Хана.
Ариа я погледна като обезумяла.
— Нима мислиш, че след всичко това ще хукна по разни купони?
— Е, не, но ако не се беше случило щяхте ли да отидете?
— Хана — Спенсър постави хладната си слаба ръка на рамото й. — Да вървим.
Хана стисна зъби, грабна чаша шампанско от подноса на сервитьорката и я изпразни до дъно. Не можеше да остави нещата така. Това беше невъзможно.
— Вие проверете в къщата на Емили — каза Спенсър на Ариа. — Аз ще продължа да й звъня.
— Какво да правим, ако отидем у Емили и Тоби е с нея? — попита Ариа. — Да го обвиним ли? Имам предвид… ако той наистина е А…
Трите се спогледаха неспокойно. Хана искаше да му срита задника — как е успял да разбере за Кейт? За баща й? За арестите? Как Шон е скъсал с нея и как се е принуждавала да повръща? Как смее да се опитва да я унижи! Но освен това ужасно се страхуваше. Ако Тоби беше А. — ако знаеше, — то значи наистина иска да ги нарани. В това имаше… смисъл.
— Трябва само да се убедим, че Емили е в безопасност — рече Спенсър. — Какво ще кажете, ако не се чуем с нея скоро, да се обадим в полицията и да оставим анонимно предупреждение? Можем да съобщим, че сме видели Тоби да я напада. Не е нужно да затъваме в подробности.
— Ако ченгетата отидат да го търсят, той ще знае, че вината е наша — противопостави се Хана. — Ами ако вземе да им разкаже за Джена? — Тя си се представи в отделението за непълнолетни, облечена в оранжеви дрехи и разговаряща с баща си през стъклена стена.