— Ти идваш с мен. — Тя присви очи и погледна Хана, като дори не се направи, че вижда Изабел и Кейт. Хана се зачуди дали това не е първия път, когато всички се събират на едно място. Когато майка й видя Перкосепта в ръката на господин Мерин, тя пребледня.
— Той ми спомена за това.
Хана погледна през рамо към баща си, но той беше навел глава. Не изглеждаше точно разочарован. По-скоро изглеждаше… тъжен. Безнадежден. Засрамен.
— Татко… — промълви отчаяно тя, като се отдръпна от майка си. — Не е задължително да тръгвам, нали? Искам да остана. Мога ли да ти разкажа какво става с мен? Мислех, че искаш да знаеш.
— Вече е твърде късно — механично отговори баща й. — Прибираш се вкъщи с майка си. Може би тя ще успее да те вразуми.
Хана се изсмя.
— Мислиш си, че тя ще успее да ме вразуми? Тя… Тя спи с ченгето, което ме арестува миналата седмица. Всички знаят, че се прибира у дома в два часа сутринта. Когато съм болна и трябва да си остана у дома, тя ми казва, че няма проблем да се обадя на секретарката и да се престоря, че съм нея, защото тя е твърде заета, и…
— Хана! — изпищя майка й, като я сграбчи за ръката.
Хана беше толкова объркана, че не можеше да прецени, дали онова, което казва на баща си ще й помогне или ще я нарани. Просто се чувстваше толкова излъгана. От всички. Беше й писнало от хора, които непрекъснато я пренебрегват.
— Толкова много неща исках да ти кажа, но не мога. Моля те, позволи ми да остана. Моля те.
Единственото нещо, което помръдна у баща й, бе едно малко мускулче на врата му. Лицето му имаше каменно изражение. Той пристъпи към Изабел и Кейт. Изабел го хвана за ръката.
— Лека нощ, Ашли — каза той на майката на Хана. На самата нея не промълви нито дума.
32.
Емили грабва бухалката
Емили проплака от облекчение, когато откри, че задната врата на дома й е отключена. Тя хвърли подгизналото си боди в коша с прането, като едва не се разрева когато усети спокойната, безпроблемна домашна атмосфера, която прозираше във всичко: в лепенките с надпис „Боже, благослови тази мръсотия“, които майка й бе лепнала на пералнята и сушилнята; в спретнато подредените на рафта перилни препарати, белина и омекотител; в гумените ботуши на баща й, чинно изправени до вратата.
Телефонът иззвъня; прозвуча й като писък. Емили грабна една кърпа от купчината в банята, покри раменете си и колебливо вдигна слушалката на радиотелефона.
— Ало? — дори звукът на собствения й глас й звучеше страховито.
— Емили? — чу тя познат глас от другия край.
Емили замръзна.
— Спенсър?
— О, Боже! — въздъхна Спенсър. — Навсякъде те търсихме. Добре ли си?
— Аз… Не знам — каза Емили с треперещ глас. Беше бягала като полудяла из царевичната нива. Между редовете течаха кални потоци. Едната й обувка се изгуби, но тя продължи да върви и сега роклята и краката й бяха кални. Нивата свърши до горичката зад нейната къща и тя си проправи път през нея. Подхлъзна се два пъти на мократа трева, одра си лакътя и бедрото, а веднъж една мълния удари дървото, което бе само на няколко крачки от нея, и по земята се посипаха клони. Тя знаеше, че е много опасно да върви там по време на буря, но не можеше да се спре, защото се страхуваше, че Тоби е точно зад нея.
— Емили, не мърдай от там — нареди Спенсър. — И стой далеч от Тоби. Ще ти обясня всичко по-късно, но сега просто заключи вратата и…
— Мисля, че Тоби е А. — прекъсна я Емили с дрезгав и треперлив шепот. — Мисля, че той е убил Али.
От другата страна настъпи пауза.
— Знам. И аз мисля така.
— Какво? — извика Емили. Гръмотевица разцепи небето и накара Емили да се свие от страх. Спенсър не отговори. Линията бе прекъсната.
Емили остави слушалката върху сушилнята. Спенсър е знаела? Това още повече подсили увереността й — и направи всичко да изглежда много по-страшно.
След това тя чу глас.
— Емили! Емили?
Тя замръзна. Струваше й се, че гласът идва от кухнята. Тя хукна натам и видя Тоби да наднича през стъклото, подпрял ръце на плъзгащата се врата. Дъждът го бе измокрил целия и бе сплескал косата му, той целият трепереше. Лицето му не се виждаше в тъмното.
Емили изпищя.
— Емили! — извика отново Тоби. Той се опита да отвори вратата, но Емили бързо я залости.
— Върви си — изсъска тя. Той можеше… можеше да изгори дома й до основи. Можеше да разбие вратата. Да задуши Емили в съня й. Щом можеше да убие Али, значи бе способен на всичко.