Тогава изведнъж се сети. Чантата й все още бе у Тоби. Което означаваше… че ключовете й са у него.
Тя вдигна телефона в кухнята и набра 911. Но той изобщо не даде сигнал. Тя натисна бутона и се ослуша за сигнал „свободно“, но слушалката бе абсолютно безмълвна. Емили усети, как коленете й омекват. Сигурно бурята бе скъсала телефонните жици.
Няколко секунди остана неподвижна в коридора, като само долната й челюст трепереше. Дали Тоби е завлякъл Али в дупката за косата? Била ли е още жива, когато я е хвърлил долу?
Тя хукна към гаража и заключи всичко. В ъгъла съзря старата си бейзболна бухалка. Грабна я и почувства колко е тежка. Донякъде доволна, тя се промъкна към предната врата, като заключи зад себе си с резервния ключ от кухнята. След това тихичко приклекна в сенките и положи бухалката в скута си. Навън бе адски студено и тя можеше да види един грамаден паяк, който тъчеше мрежа в другия ъгъл на вратичката. Паяците винаги я бяха плашили, но сега тя трябваше да бъде смела. Не можеше да позволи на Тоби да я нарани.
33.
Коя сега е лошата сестра?
На следващата сутрин, след като взе душ, Спенсър влезе в спалнята си и забеляза, че прозорецът е отворен. Рамката с мрежа също бе откачена, а пердетата се полюшваха от вятъра.
Тя хукна към прозореца със свито гърло. Въпреки че след като предишната вечер успя да се свърже с Емили, тя се поуспокои, това си беше доста странно. Семейство Хейстингс никога не отваряха рамките с мрежа, защото щяха да влязат молци, които да съсипят скъпите килими. Тя бързо затвори прозореца и провери под леглото и в дрешника. Нямаше никой.
Когато телефонът й иззвъня, тя едва не се препъна в крачолите на копринената си пижама от бързане. Откри го увит в балната й рокля, която бе съблякла предишната вечер и бе захвърлила на пода — нещо, което старата Спенсър Хейстингс никога не би направила. Получила бе имейл от Сепията.
Скъпа Спенсър, благодаря ти, че изпрати есетата си по-рано. Прочетох ги и съм много доволен. Ще се видим в понеделник.
Спенсър се тръшна по гръб на леглото, сърцето й биеше бавно, но силно.
През прозореца на спалнята си тя виждаше една красива, прохладна септемврийска неделна утрин. Ароматът на ябълки изпълваше въздуха. Майка й, навила дънки и сложила сламена шапка, подстригваше храстите край алеята с градинските си ножици.
Тя не можеше да понася това… Всичката тази красота и спокойствие. Грабна телефона си и натисна бутона за бързо набиране на номера на Рен. Може би ще успеят да се видят по-рано. Трябваше да се махне от Роузууд. Телефонът иззвъня няколко пъти; след това се чу прищракване и тракане. Минаха няколко секунди преди Рен да се обади.
— Аз съм — проплака Спенсър.
— Спенсър? — Рен звучеше уморено.
— Да — настроението й премина в раздразнение. Нима не разпознаваше гласа й?
— Може ли да ти се обадя след малко? — Рен се прозя. — Аз малко… Още спя.
— Но… Трябва да говоря с теб.
Той въздъхна.
Спенсър омекна.
— Съжалявам. Моля те, би ли поговорил с мен сега? — Тя тръгна да обикаля из стаята. — Имам нужда да чуя приятелски глас.
Рен мълчеше. Спенсър дори провери дисплея на телефона си, за да се убеди, че все още са свързани.
— Виж — каза най-накрая той. — Това не е най-лесния начин да ти го кажа, но… мисля, че няма да се получи.
Спенсър разтърка ушите си.
— Какво?
— Смятах, че всичко ще бъде наред. — Гласът на Рен звучеше сковано. Почти като на робот. — Но мисля, че си твърде млада за мен. Аз просто… Не знам. Изглежда, сме съвсем различни.
Стаята пред очите й се размаза, след това се килна на една страна. Спенсър стисна телефона толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Чакай малко. Какво? Бяхме заедно онзи ден и тогава всичко беше наред!
— Знам. Но… Боже, никак не е лесно… Започнах да се виждам с друга.
За няколко секунди мозъкът на Спенсър изключи. Тя нямаше представа как да отговори. Беше сигурна, че дори не диша.
— Но аз правих секс с теб — прошепна тя.
— Знам. Съжалявам. Но мисля, че така е по-добре.
По-добре… за кого? Спенсър чу как в далечината машината за кафе на Рен изписка, че кафето е готово.
— Рен… — примоли се Спенсър. — Защо правиш това?
Но той вече беше затворил.