Хана зяпна.
— Има алиби? С кого?
— Не мога да го разкрия. — За момент Уайлдън се поколеба известно време, но накрая краищата на устните му се извиха в усмивка. Той посочи с пръст към покритото с щампи на лосове долнище на Хана. — Много си сладка е тая пижамка.
Хана заби пръстите на краката си в пода. Винаги бе мразила умалителното на пижама.
— Чакай малко. Наистина ли си убеден, че Тоби е невинен?
Уайлдън тъкмо се канеше да отговори, когато уоки-токито му, което беше закачил отстрани до мивката, издаде силно пращене. Той се обърна и го сграбчи с едната ръка, като с другата се мъчеше да задържи кърпата около кръста си.
— Кейси?
— Открихме още едно тяло — чу се прекъсващ глас. — И то е. — Чуха се само статични шумове.
Сърцето на Хана отново се разтуптя. Още едно тяло?
— Кейси. — Извика Уайлдън, докато закопчаваше полицейската си риза. — Можеш ли да повториш. Ало? — нов отговор получаваше само пращене. Той забеляза, че Хана все още стои там. — Върви си в стаята.
Хана настръхна. Как смее да й говори така, все едно й е баща!
— Какво друго тяло? — прошепна тя.
Уайлдън постави уоки-токито на шкафа, нахлу си панталона и най-после свали кърпата от себе си, като я остави да падне на пода в банята, точно както често правеше самата Хана.
— Просто се успокой — рече той, без грам от предишното приятелско отношение в гласа. После грабна кобура с пистолета си и хукна надолу по стълбите.
Хана го последва. Предишната вечер Спенсър й се беше обадила, за да й каже, че Емили е добре — ами ако се беше объркала?
— Тялото на момиче ли е? Знаеш ли?
Уайлдън изхвърча от къщата и остави входната врата отворена. На алеята пред дома, точно до кремавия лексус на майка й, бе паркирана полицейската му кола. На нея, с големи четливи букви бе написано ПОЛИЦИЯ РОУЗУУД. Хана зяпна. Да не е стояла тук цялата нощ? Дали съседите са я видели от пътя?
Хана последва Уайлдън до колата му.
— Поне можеш ли да ми кажеш къде е тялото?
Той се обърна рязко.
— Не мога да ти кажа.
— Но… Ти не разбираш…
— Хана. — Уайлдън не и позволи да завърши. — Кажи на майка си, че ще се обадя по-късно.
Той седна в колата си и пусна сирената. Ако съседите още не знаеха, че той е тук, сега вече нямаше как да не разберат.
35.
Специална доставка
В 11:52 часа по обяд в неделя, Ариа седна в леглото си, втренчена в лакираните си с яркочервен лак нокти. Тя се чувстваше леко дезориентирана, сякаш бе забравила за нещо… нещо от изключителна важност. Също като сънищата, които понякога я спохождаха, в които беше юни и тя току-що бе осъзнала, че не е посещавала часовете по математика цяла година и сега щеше да отнесе наказание.
И тогава изведнъж се сети. Тоби беше А. А днес беше неделя. Времето й бе изтекло.
Страхуваше се от това, че гневът на А. вече се свързваше с име и лице — и че Али и Спенсър бяха прикривали нещо, което можеше да се окаже много, много сериозно. Ариа все още не можеше да разбере как Тоби е узнал за Байрън и Мередит, но самата тя ги беше засичала два пъти, така че и други сигурно ги бяха виждали — включително Тоби. Предишната вечер се бе прибрала с намерението да разкаже всичко на Ила. Когато Шон я остави пред дома й, той няколко пъти попита дали да влезе с нея. Но Ариа му отказа — тя трябваше да свърши това сама. Къщата бе тъмна и спокойна, единственият звук, който се чуваше, бе този на съдомиялната машина, която бе пусната на икономична програма. Ариа реши да не светва лампата в коридора и тръгна на пръсти към тъмната, празна кухня. Обикновено в събота вечер майка и стоеше будна до един-два сутринта, решаваше судоку или водеше спорове с Байрън на чаша безкофеиново кафе. Но повърхността на масата бе идеално чиста — тя можеше да види следите от забърсване с гъба.
Ариа се изкачи до спалнята на родителите си, като се чудеше дали Ила не си е легнала по-рано. Вратата й беше широко отворена. Леглото не беше оправено, но в него не лежеше никой. Голямата баня също беше празна. Едва тогава Ариа забеляза, че тяхната хонда сивик не е паркирана пред къщата.
Тя седна на стълбите да ги чака да се приберат, като на всеки трийсет секунди нетърпеливо поглеждаше към часовника си. Родителите и бяха може би единствените хора във вселената, които нямаха мобилни телефони, така че тя не можеше да им се обади. Това означаваше, че Тоби също не може да им се обади… или пък може би бе намерил друг начин да се свърже с тях?