— Всичко е наред — опита се да я успокои Хана.
— Цялата вечер той се държа много странно — рече Емили, като избърса лице с ризата си. — Когато си тръгвахме от бала, в един момент той изглеждаше съвсем нормален, а в следващия ми разказваше колко е мразел Али. Каза, че не можел да й прости онова, което е сторила, и че се радва, че е мъртва.
— О, Господи — Спенсър покри очите си с ръце. Всичко това бе истина.
— Тогава осъзнах, че Тоби е знаел — продължи Емили с бледо лице и треперещи ръце. — Сигурно е разбрал, какво е направила Али… и мисля, че той я е убил.
— Чакай малко — прекъсна я Хана, като вдигна ръка. — Не мисля, че той…
— Шшт — Спенсър леко докосна тънката китка на Хана. Тя изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, но Спенсър се боеше, че ако Емили спре, няма да намери сили да продължи.
— Аз избягах от него и тичах чак до дома — каза Емили. — Когато влязох вътре, Спенсър се обади, но връзката прекъсна. Тогава… Тогава Тоби се появи пред задната врата. Казах му, че знам какво е направил и че ще кажа на полицията. Той беше поразен и тогава разбрах.
Емили изглеждаше като замаяна от цялото това говорене.
— Момичета… Откъде Тоби е разбрал за всичко?
Стомахът на Спенсър се сви. Предишната седмица връзката беше прекъснала преди да успее да каже на Емили истината за Онова с Джена. Надяваше се да не се наложи да й го обяснява сега — Емили изглеждаше толкова разстроена. И без това бе достатъчно гадно да я признае на Ариа и Хана — но истината щеше да разруши крехкия свят на Емили.
Емили и Хана я гледаха очаквателно и Спенсър бе принудена да го разкаже.
— Той винаги е знаел — рече тя. — В онази нощ видял Али. Тя го изнуди да поеме вината върху себе си. После ме накара да запазя тайната. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и забеляза, че Емили не реагира по начина, по който Спенсър очакваше. Тя просто си стоеше там съвсем спокойна, сякаш слушаше урок по география. Това някак си разстрои Спенсър. — После, ъъъ, когато Али изчезна, непрекъснато си мислех че, знам ли… — Тя вдигна поглед към небето, осъзнавайки че онова, което се кани да каже, е абсолютната истина. — Помислих си, че Тоби има нещо общо с това, но бях твърде уплашена, за да кажа каквото и да било. Но после той се върна за нейното погребение… а в моите съобщения от А. се намекваше за тайната на Тоби. В последното пишеше Вие ме наранихте, затова и аз ще ви нараня. Той искаше да си отмъсти на всички ни. Сигурно е знаел, че всички сме участвали.
Емили продължаваше спокойно да стои. След това много бавно, раменете й започнаха да треперят. Тя затвори очи. Първоначално Спенсър помисли, че тя плаче, но после осъзна, че всъщност се смее.
Емили отметна глава назад, като смехът й все повече се усилваше. Спенсър неспокойно погледна към Ариа и Хана. Очевидно Емили се беше побъркала.
— Ем… — нежно рече тя.
Когато Емили свали главата си, долната й устна трепереше.
— Али ни обеща, че никой няма да разбере какво сме направили.
— Предполагам, че е излъгала — равнодушно произнесе Хана.
Очите на Емили блестяха, докато ги оглеждаше една след друга.
— Но как може така да ни излъже? Ами ако Тоби беше решил да каже? — Тя поклати глава. — Това… се е случило, докато бяхме в къщата на Али, и гледахме към портата на двора? — попита Емили. — В онази същата нощ?
Спенсър кимна сериозно.
— Тогава Али са върна в къщата и каза, че всичко е наред, и тогава никой не можа да спи, освен нея, а тя ни утешаваше всичките?
— Да — по бузите на Спенсър се стичаха сълзи. Разбира се, Емили помнеше всеки детайл.
Емили се взираше в нищото.
— Тогава тя ни даде тези. — Тя протегна ръката си. Гривната, която Али им беше направила — като символ на тайната — беше здраво вързана на китката й. Всички останали отдавна бяха свалили своите.
Краката на Емили се подкосиха и тя се строполи на тревата. След това започна да дърпа гривната от ръката си, опитвайки се да я скъса, но конците бяха стари и здрави.
— По дяволите — рече Емили, свивайки пръсти в опит да изтъни дланта си така, че да може да изниже гривната, без да се налага да я развързва. След това заби зъбите си в нея, но тя отказваше да се разкъса.
Ариа сложи ръка на рамото на Емили.
— Всичко е наред.
— Просто не мога да повярвам — тя избърса очите си и се отказа да се занимава с гривната. После отскубна шепа трева. — Освен това не мога да повярвам, че отидох на бала с… убиеца на Али.