Али каза, че била толкова шокирана, че просто блъснала с крак фойерверка. Подпаленият фитил изгорял страшно бързо и ракетката се изстреляла. Последвал ярък, заслепяващ взрив. Чул се звук от счупено стъкло. Някой изпищял… и Али хукнала обратно.
— Когато Тоби дойде при нас и каза на Али, че я е видял, тя му отговори, че е видяла него… как си играе с Джена — рече Спенсър. — Нямало да съобщи на родителите му само ако той поеме вината за запалването на фойерверка. Тоби се съгласи. — Тя въздъхна. — Али ме накара да обещая, че няма да казвам нито какво е направил Тоби, нито каквото и да било друго.
— Исусе Христе — прошепна Ариа. — Значи Джена е била страшно щастлива, че Тоби е бил отпратен в Мейн.
Емили не знаеше какво да каже. Тя се обърна и погледна към Джена, която стоеше с майка си от другата страна на улицата и разговаряше с някакъв репортер. Какво ли е усещането когато доведеният ти брат прави такива неща с теб? Тя се чувстваше ужасно, когато Бен й се натисна — как ли би се чувствала, ако трябваше да живее с него? Ами ако той беше част от семейството й?
Но същевременно се разкъсваше от жалост. Да причиниш това на доведената си сестра е ужасно, но същевременно беше и… покъртително. Естествено, че Тоби ще иска да го забрави и да продължи живота си. И беше почти успял… докато Емили не го бе изплашила и той не бе помислил, че всичко отново се завръща.
Тя се почувства ужасена, покри лицето си с ръце и изхълца сърцераздирателно няколко пъти. Аз съсипах живота на Тоби, помисли си тя, аз го убих.
Приятелките й я оставиха да си поплаче — а и те всички плачеха. Когато Емили премина само в сухи хълцания, тя вдигна глава.
— Просто не мога да повярвам.
— Аз мога — рече Хана. — Али се интересуваше само от себе си. Тя бе кралицата на манипулацията.
Емили я погледна изненадано. Хана сви рамене.
— Моята тайна от седми клас? Онази, която само Али знаеше? Тя непрекъснато ме измъчваше с нея. Всеки път, когато отказвах да направя нещо, което искаше от мен, тя ме заплашваше, че ще го разкаже на вас, момичета, както и на всички останали.
— Значи и на теб ти е причинявала това? — В гласа на Ариа прозвуча изненада. — Имаше моменти, в които тя говореше за моята тайна така, че малко оставаше всички да разберат. — Тя наведе очи. — Преди Тоби… да изпие тези хапчета, той издаде моята тайна. Същата, която Али знаеше и която А. — Тоби — използваше, за да ме заплашва.
Всички настръхнаха.
— Каква беше тя? — попита Хана.
— Ами… един семеен въпрос. — Устните на Ариа потрепериха. — Сега не мога да говоря за това.
Известно време всички мълчаха, замислени. Емили погледна към птичките, които влитаха и излитаха от хранилките, направени от баща й.
— Напълно е възможно А. да е бил Тоби — прошепна Хана. — Той не е убил Али, но въпреки това е искал да си отмъсти.
Спенсър сви рамене.
— Надявам се да си права.
В къщата на Емили беше спокойно и светло. Родителите й още не се бяха върнали, но Каролин току-що бе направила пуканки на микровълновата печка и цялата къща миришеше на тях. За Емили пуканките от микровълнова винаги бяха имали по-добър аромат отколкото вкус, и независимо от липсата на апетит тя усети, как червата й куркат. Помисли си, че Тоби никога повече няма да опита пуканки.
Нито пък Али.
Тя погледна през прозореца на спалнята си към предния двор. Само преди няколко часа Тоби бе стоял там и бе умолявал Емили да не казва на полицията. Само като се сетеше, че той всъщност бе имал предвид да не разказва за онова, което е сторил на Джена.
Емили отново се сети за Али. Как ги беше лъгала за всичко.
Странното, но и тъжно нещо в цялата история бе, че Емили бе повече от сигурна, че се е влюбила в Али точно в нощта на инцидента с Джена, след като линейките си тръгнаха и Али влезе в къщата. Тя се държеше толкова спокойно и покровителствено, толкова самоуверена и прекрасна. Емили направо бе откачила от тревога, но Али бе успяла да я накара да се почувства по-добре.
— Всичко е наред — изгука Али, като потриваше Емили по гърба на големи, бавни кръгове. — Обещавам ти. Всичко ще бъде наред. Трябва да ми повярваш.
— Но как може да бъде добре? — изхълца Емили. — Откъде си толкова сигурна?
— Просто защото съм.
След това Али хвана Емили и я придърпа да легне, като положи главата й в скута си. Започна да рови с пръсти из косата й. Беше ужасяващо приятно. Толкова хубаво, че Емили забрави къде се намира и колко е уплашена. Вместо това тя усети… че се отнася нанякъде.