Движенията на Али ставаха все по-бавни и по-бавни и накрая Емили започна да заспива. Онова, което се случи след това, тя нямаше да забрави никога. Али се наведе напред и я целуна по бузата. Емили замръзна и веднага се ококори. Али го направи отново. Усещането бе страхотно. Тя се облегна назад и отново започна да шари с пръсти из косата й. Сърцето на Емили биеше като полудяло.
Рационалната част от мозъка на Емили се опитваше да потисне този спомен, решавайки, че Али го е направила само, за да я успокои. Но емоционалната й част позволи на чувството да разцъфне, като малките капсулки, сложени от родителите й в коледното чорапче, които поставени в гореща вода се превръщаха в големи порести гъби. Точно тогава се зароди любовта на Емили към Али и без онази нощ тя може би никога нямаше да се появи.
Емили седна на леглото си, зяпайки безцелно през прозореца. Тя се чувстваше изпразнена, сякаш някой бе извадил всичките й вътрешности като на тиквен фенер.
В стаята й беше много тихо; единственият звук, който се чуваше, бе бръмченето на вентилатора на тавана. Емили отвори най-горното чекмедже на скрина и намери някакви стари ножици. Тя пъхна едното острие между ръката си и гривната, която Али й бе направила преди толкова много години, и я сряза. Не й се искаше да я изхвърля, но не искаше и да я оставя на пода, където беше паднала. Накрая я ритна под леглото си.
— Али — прошепна тя, а по лицето й се стичаха сълзи. — Защо?
Внезапно звънене я стресна. Емили беше закачила розовата чантичка, която Джена й бе върнала, на дръжката на бравата. Видя как телефонът й, който беше вътре, примигва. Тя бавно стана и дръпна ципа й. Докато успее да извади телефона си, той вече бе спрял да звъни.
ИМАТЕ ЕДНО НОВО СЪОБЩЕНИЕ, пишеше на екрана на малката й нокия. Емили усети как сърцето й затупа бързо.
Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
Какво се случва по-нататък
Наистина ли смятахте, че аз съм Тоби? Ама моля ви се, и на мен ми иде да се самоубия. Да бе, честно — пфу. То беше ясно, че щеше да го направи. Съдбата е толкова гадна, аз също — питайте Ариа, Емили, Хана и Спенсър…
Да започнем с Ариа. Това момиче е толкова заето да бъде заето, че едва успявам да проследя гаджетата й. Първо Езра, сега Шон, даже в мен се заражда подозрението, че още не е приключила с Езра. Това е дразнещото у артистичните девойки; никога не могат да решат окончателно. Предполагам, че просто ще трябва да помогна на малката Ариа и да реша вместо нея. Убедена съм, че на нея това страаааашно ще й хареса.
После идва ред на Емили. Сладката заблудена Емили. Аписън и Тоби сигурно щяха да кажат, че целувката на Емили е до голяма степен целувка на смъртта. Само че… опа… те не могат да кажат нищо — нали са мъртви. Предполагам, че Емили вече ще внимава къде полага отровните си устенца. А суеверната Емили знае много добре, че лошите неща винаги се случват по три.
Самотната малка Ханакинс. Шон я заряза. Баща й я заряза. И майка й сигурно щеше, стига да можеше. Това, че не си популярна, те кара да повръщаш, нали? Или пък кара само Хана. Но тя поне си има своята най-добра приятелка, Мона, която да я поддържа. Я почакай, не е вярно. Ще ми се да можех да ви кажа, че животът на Хана няма да се влоши още, но никой не обича лъжците. Пък най-малкото от всички — аз.
За последно оставих Спенсър. Да, тази малка отличничка знае теста CAT наизуст, но паметта нещо й изневерява, когато стане въпрос за нощта, когато Алисън изчезна. Не се тревожете, скоро ще получи добър урок по опресняване на паметта, благодарение на искрено вашия/вашата А. Я ме вижте — какво „милозливо“ същество съм. Тази думичка направо може да влезе в теста CAT.
Ако сте толкова умни като мен, сигурно вече сте разбрали кой/коя съм. Боже мой, сигурно е много досадно човек да не е гениален. Вижте, тук не мога да ви помогна — в момента съм зает/а с четири сладки малки лъжкини. Но тъй като досега показахте такова търпение, съвсем лекичко ще ви подскажа: Спенсър може и да е в А-отбора на отличниците, но аз пък имам А в името си. Целувки!
А.
Благодарности