Марк спря на вратата и се обърна към Алек.
— Знаеш… какво да направиш… когато свърша — рече, произнасяйки с усилие всяка дума. — Независимо дали е там, или го няма, знаеш какво да направиш. — Без да чака отговор, той излезе в коридора.
Диди се успокои, когато видя, че се насочват към хангара и изхода. Тя обгърна шията му с ръце и зарови лице в рамото му. Сякаш също бе разбрала, че краят е близо. Пред очите на Марк плуваха петна, проблясваха светлини. Сърцето му биеше като полудяло, имаше чувството, че във вените му тече киселина. Трина продължаваше да го следва мълчаливо.
Влязоха в товарния отсек. Спуснаха се надолу по рампата и се озоваха под ярката светлина на слънцето. Едва бяха изминали няколко крачки, когато зад тях се чу метално скърцане и платформата започна да се издига. Алек отдели берга от земята и от соплата лумнаха синкави пламъци. Марк едва успяваше да съхрани здрав разсъдък, изведнъж го обзе непреодолима печал. Никога повече нямаше да види стария воин.
Слънцето печеше непоносимо. Чуваха се викове и крясъци, които се усилваха и приближаваха. Групи от заразени безумци прииждаха от всички посоки. Сред тях, но все още в далечината, Марк успя да различи Брус с неговото червено знаме и последователите му. Ако тези хора се доберат до равнотранспорта, преди някой да го изключи или повреди…
— Хайде — подкани той Трина.
И се затича към сградата, приведен под вятъра, който бе вдигнал набиращият височина берг. Диди се бе вкопчила в него, а Трина тичаше отстрани. Влязоха през вратата и се озоваха в просторно немебелирано помещение. В центъра му имаше някакъв странен предмет — две метални пръчки и трепкаща сива стена между тях. Изглеждаше, че се мести и блещука, ала същевременно бе неподвижна. Докато я гледаше, Марк усети, че очите започват да го болят.
Мъж и жена стояха до устройството и ги гледаха с изплашени лица. Вече се готвеха да пристъпят в сивата завеса.
— Чакайте! — извика Марк.
Двамата не отговориха, не се спряха. Скочиха в сивата бездна и изчезнаха. Марк изтича от другата страна на завесата, но там нямаше никого.
Равнотранспорт. За първи път в живота си виждаше някой да го използва. Глъчката на приближаващата се тълпа отвън се засилваше бързо и Марк си даде сметка, че секундите му са преброени. По много различни начини.
Той се върна отново пред равнотранспорта, коленичи и постави внимателно Диди на крака. Трябваше да призове всичките си сили, за да остане спокоен и да удържи поне още малко напиращия гняв и лудост. Трина също коленичи, но не каза нищо.
— Слушай ме — заговори Марк на момичето. Затвори очи и се постара да разсее мрака, който се опитваше да го погълне. Само още мъничко, рече си. — Искам… да си много смела сега, разбра ли? От другата страна на тази вълшебна стена има хора, които са готови да ти помогнат. И ти също ще им помогнеш. Ще им помогнеш да… направят нещо важно. Защото ти си специална.
Не знаеше какво да очаква. Може би Диди щеше да възрази, да се дръпне, да се разплаче. Но вместо това тя го погледна в очите и кимна. Марк нямаше представа откъде у нея се бе намерила толкова храброст. Тя наистина беше специална.
Почти бе забравил за бележката, която написа по-рано. Извади я от задния си джоб и я прочете още веднъж.
Тя има имунитет срещу изблика.
Използвайте я.
Направете го, преди побърканите да се доберат и до вас.
Той напъха бележката в ръката й. Стисна пръстите й отгоре. Затвори ръката й със своята. Виковете и крясъците отвън достигнаха кресчендо. Марк видя, че Брус щурмува вратата, предвождащ огромна тълпа. Все още не можеше да се отърси от налегналата го печал. Кимна бавно към екрана. Диди също кимна.
Тя се обърна и прегърна Трина, притисна се в нея. Лицата и на двете бяха мокри от сълзи. Марк скочи. Чу нарастващия рев на двигателите на берга. Забеляза, че вятърът отвън се усилва. Моментът бе настъпил.
— Върви — извика той, борейки се с чувствата, които го разкъсваха. Диди се откъсна от Трина, обърна се и скочи право в сивата стена на равнотранспорта. Завесата я погълна и тя изчезна. Ревът на берга изпълваше въздуха. Сградата се разнесе. Брус застана на вратата, като крещеше нещо нечленоразделно.