И без това на Тереза й бе омръзнало да говори с жената. Побърза да се изправи и да отиде до вратата, за да покаже, че е готова.
— А колко са намерили? — попита.
— Около двайсетина досега. Държахме те изолирана от тях. Но председателят се съгласи, че ти и момчето сте готови за среща. Че е време на двамата… да бъдат възложени определени отговорности.
Тереза сви рамене. Преструваше се, че всичко това не я интересува особено, макар да не беше така. Тя последва жената в коридора, студен и мрачен като стаята.
— Как се казва? — полюбопитства.
Ладена отговори с уморен глас, докато вървяха по коридора:
— Нарекоха го Томас.
В ЗЛО нямаше много прозорци.
Тереза имаше някои предположения относно този факт. Не искаха техните „образци“ да виждат света отвън, който бе забранен за посещение, освен в редки случаи. А и не биваше да се забравя опасността от нападения на побърканяци. Повече прозорци означаваха повече възможности да проникнат в сградата и да разпространят заразата. Или по-лошо.
Но докато вървяха към стаята на новото момче, Ладена я преведе покрай един тесен прозорец и Тереза реши да се възползва от възможността да надзърне. Без да иска разрешение, тя изтича при прозореца.
— Ей! — извика Ладена. — Нямаме време за това! — Но в гласа й не се долавяше твърдост — жената очевидно се чувстваше неудобно заради задачата, която й бяха възложили от ЗЛО.
Тереза притисна носле към студеното стъкло и се загледа към чудесата на външния свят, докато пред нея се образуваше мътнобяло петно от дъха й. Отляво различи сивкавия масив на щаба, който се простираше като безкрайна стена. Но отвъд нея и вдясно имаше храсти и пожълтяла ливада, насечена от пътеки и с щръкнали наблюдателни кули. Малко по-нататък започваше гората — все още изпълнена с живот, благодарение на честите дъждове. Зелена и гъста, величествена, криеща ревниво обитателите си.
Беше толкова различна от изсъхналите горички, с които Тереза бе привикнала, преди да я пратят в ЗЛО. За хиляден път я изпълни тъга по онова място, което наричаше свой дом, колкото и да бе мрачно. Въпреки ужасите, на които бе ставала свидетелка там, тя продължаваше да тъгува по мама и татко, по брат си и всички хора, които я даряваха с обичта си, преди лудостта да й ги отнеме. Преди…
Ръката на Ладена я докосна по рамото и момичето подскочи и се завъртя. Имаше чувството, че е стояла до прозореца часове наред.
— Трябва да вървим — подкани жената с глас, в който прозвуча нотка на състрадание. — Чакат ни и ако се забавим, ще си имаме неприятности.
Тереза усети прилив на гняв, изцяло насочен към жената пред нея. Но той бързо се уталожи и момичето се върна към нормалното си настроение.
— Добре. Съжалявам. Да идем да се срещнем с момчето.
Ладена се усмихна и я поведе.
Двама мъже с черни костюми стояха пред затворена врата, скръстили ръце пред себе си. Погледите им бяха втренчени в стената зад Тереза и нейната придружителка.
Погледнаха ги едва когато Ладена заговори.
— Дошли сме да се срещнем с момчето — съобщи тя с равен глас.
— Но не и двете — отвърна мъжът отляво. Единствената разлика между него и партньора му бе, че косата му бе сресана в обратна посока. — Можете да си вървите. Ние я поемаме.
Тереза си помисли, че Ладена може да се обиди от рязката забележка, но вместо това жената изглеждаше искрено облекчена.
Тя се обърна към Тереза и каза:
— По-умна си, отколкото те смятат. Лично се убедих. Има нещо у теб. Желая ти успех. От сърце. — Тя стисна ръката на Тереза, след това се отдалечи забързано сякаш се страхуваше, че мъжете може да променят решението си и да я накарат да остане.
Тереза искаше да отговори, да каже нещо, да подскаже на жената, че разбира колко нелепо се е получило. Все пак Ладена бе проявила известна човечност към нея. Държеше се искрено.
Двамата мъже я гледаха в очакване като че ли тя трябваше да реши какво следва.
— Е? — попита Тереза. — Какво чакате? Не трябва ли да вляза вътре?
Единият от мъжете се захили — Тереза вече не помнеше дали е същият, който заговори одеве.
— Казват, че понякога си била истински огън. Хайде, ела. Маквой те очаква.
Партньорът му се пресегна и опря ръка на пулта на стената. Чу се изщракване и вратата се отвори. Нито един от мъжете не помръдна, а тъй като Тереза не бе в настроение да губи време, тя ги подмина и влезе в стаята.