Изведнъж над него се чу тропот и стържене на метал. Марк вдигна глава.
Платформата бавно се прибираше.
6
— Размърдай се! — кресна Алек отгоре.
Марк се канеше да потърси отново копчето, когато стигнаха дърветата. Той обгърна оръжието и с лявата си ръка и го стисна колкото можеше. Сви се на топка и затвори очи. Горните клони на дърветата се забиха в тялото му при следващото поклащане на въжето. Иглички одраскаха кожата му, щръкнали разклонения издращиха лицето му и задърпаха дрехите. Бяха като ръце на скелет, опитващи се да го сграбчат и издърпат от въжето, да го завлекат в страната на мъртвите. Всеки сантиметър от тялото му сякаш се отърка в нещо.
Но той успя да мине през тях, инерцията на берга и дърпащото го въже го изтръгнаха от клоните. Марк провеси крака и зарита безпомощно, когато се завъртя в широка дъга. Вратата на хангара бе затворена наполовина и Алек се бе надвесил от платформата, опитвайки се да го изтегли горе. Лицето му бе станало мораво от напъна. Гласът му се губеше във вятъра.
Марк усети, че стомахът му се свива болезнено. Знаеше, че има само една възможност. Той се пусна с лявата ръка и потърси пипнешком мястото, където трябваше да е зеленото копче. С периферното си зрение забеляза, че приближават към нови дървета. Бергът се бе снижил и този път нямаше шанс да се промуши през тях.
Напипа копчето и го натисна, но пръстът му се плъзна. Клоните вече бяха съвсем близо. Опита отново, притиснал пушката към тялото си за по-голяма устойчивост, и най-сетне сполучи. Чу се изщракване и тялото му полетя нагоре, миг преди да бъде обгърнато от обраслите с листа клони. Усети драскане по лицето и чу бръмченето на устройството, което го издигаше право към Алек, протегнал ръка над платформата. Черният отвор зад него бе едва метър широк.
Марк пусна пушката точно преди да се блъсне в острия ръб на повдигащата се платформа и протегна едната си ръка към Алек, а с другата понечи да се хване за ръба. Ръката му се плъзна по метала, но Алек успя да го улови и го задържа, после го затегли със себе си през стесняващия се отвор. За един кратък миг изглеждаше, че няма да успеят, че ще останат приклещени в металната челюст, но Алек действаше чевръсто. Когато платформата се затвори с металическо звънтене, двамата се озоваха зад тъмните стени на берга.
Вътре беше студено и щом тътенът утихна, единственото, което Марк чуваше, бе собственото му дишане. Мракът бе непрогледен — поне за непривикнали очи, които допреди малко са били на ярко слънце. Усещаше, че Алек е наблизо и също си поема тежко въздух. Болеше го цялото тяло, поне от няколко рани се стичаше кръв. Бергът бе замрял неподвижно, увиснал на място.
— Не мога да повярвам, че го направихме — каза Марк и гласът му прокънтя. — Но защо не заварихме тук армия от въоръжени хора, които да ни хвърлят обратно зад борда? Или да ни застрелят с техните стрели?
Алек въздъхна изтощено.
— Не зная. Може да са с малочислен екипаж, но очаквах поне един от тях да е тук.
— И точно сега да се е прицелил в тъмното към мен.
— Ба! — изсумтя Алек. — Според мен тези типове са некадърници, пратени да свършат работа за професионалисти. А може да сме избили екипажа. Всички, освен пилота.
— Или пък зад вратата ни чакат още десет от тях — промърмори Марк.
— Едно от тия ще е — съгласи се Алек. — Хайде, да вървим. — Той пое нанякъде и Марк можеше да проследи движението му само по звуците. Изглежда, пълзеше.
— Но… — понечи да отвърне Марк, ала си даде сметка, че няма какво да каже. Какво да прави, да седи и чака някой да се появи с мляко и сладкиши? Той се изправи на колене, потрепна от болката в раните и последва приятеля си. Бледа светлина се появи отпред и когато се приближиха, успяха да се ориентират малко по-добре. Изглежда, се намираха в някакъв склад, с рафтове покрай стените и окачени на вериги метални прегради, за да задържат товарите по местата им. Поне половината от рафтовете бяха празни.
Светлината идваше от блещукащ панел над широка метална врата, подсилена с болтове по края.
— Чудя се дали не са ни заключили — рече Алек и се изправи. Доближи вратата и изпробва дръжката. Както и можеше да се очаква, тя не поддаде. Марк се изправи — мускулите му се напрегнаха мъчително, докато се надигаше. Беше изминало доста време, откакто се бе подлагал на подобни физически усилия.