Вървят от десет минути, без да разменят нито дума, когато чуват писъци отпред. Не. Не просто писъци. Нещо много повече. Истински ужасени викове на хора, които избиват жестоко. Трина спира, обръща се и поглежда Марк. Всякакви съмнения — или надежди — изчезват в миг. Нещо страшно се е случило.
Инстинктът на Марк крещи да се обърнат и да побягнат назад, но той се засрамва от себе си, когато Трина показва колко е смела.
— Трябва да отидем и да видим какво става. И дали не бихме могли да помогнем.
Как да откаже на подобно предложение? Те забързват напред и скоро излизат на широка платформа на станция. И тук спират. Сцената пред тях е толкова ужасна, че умът на Марк отказва да я възприеме. Той знае, че вече нищо в живота му няма да е същото. Подът е покрит с голи обгорени тела. Писъци и викове раздират въздуха и ечат от стените и тавана. Той вижда влачещи се и куцащи жертви с протегнати ръце, обгорели дрехи и лица, полуразтопени, като че са от восък. Навсякъде има кръв. Въздухът е изпълнен с необичайна топлина, сякаш са в пещ.
Трина се обръща, сграбчва го за ръката и той вижда ужасеното й изражение, което едва ли ще забрави до края на живота си. Тя го дръпва след себе си и хуква обратно в посоката, от която са дошли.
През цялото време Марк мисли за родителите си. За малката си сестра.
В ума си ги вижда как горят някъде. Вижда Мадисън да крещи.
Сърцето му е разбито.
9
— Марк!
Видението изчезна, но споменът за тунела остана в съзнанието му като тъмна утайка.
— Марк! Събуди се!
Това е гласът на Алек. Без съмнение. Защо го вика? Какво е станало?
— Събуди се, дявол го взел!
Марк отвори очи и премигна срещу светлината, която се процеждаше през клоните над него. После се появи лицето на Алек, който засенчи светлината.
— Време беше — промърмори с въздишка на облекчение старият войник. — Бях започнал да се плаша, хлапе.
И тогава болката в главата му се върна — просто се бе пробудила малко по-бавно от него. Болка, която раздираше черепа му и изглеждаше по-голяма от мозъка. Той изстена, вдигна ръце към челото и напипа полузасъхнала кръв.
— Ох! — Само това успя да каже.
— Да, здравата се удари, когато катастрофирахме. Имаш късмет, че си жив. За щастие, разполагаш в мое лице с ангел хранител, който да се погрижи за теб.
Марк се надигна бавно, почти сигурен, че това ще е последното му усилие в живота. Все пак се справи. Той премигна и пред очите му изплуваха тъмни петна. После се огледа.
Намираха се на малка полянка сред дървета. Под него имаше килим от борови иглички, следващ неравностите на корените и натрупаните листа. На около стотина крачки по-нататък бергът бе полегнал на една страна, подпрян между два дъба, почти като някакво гигантско метално цвете. Корпусът бе огънат от ударите и отвътре се извиваше дим, но нямаше признаци за пожар.
— Какво стана? — попита объркано Марк.
— Не помниш ли?
— Ами не, след момента, когато нещо ме удари по главата.
Алек размаха ръце.
— Няма много за разказване. Разбихме се и аз те извлачих навън. После седях и те гледах как се мяташ, сякаш сънуваш кошмар. Пак ли спомените?
Марк имаше сили само да кимне. Не искаше да мисли за това.
— Претършувах берга, доколкото можах — продължи Алек, сменяйки темата. Марк му беше благодарен, че не прояви настойчивост. — Но димът ми пречеше да остана по-дълго. Веднага щом се уверя, че можеш сам да се справяш, ще се върна отново. Искам да разбера кои са тези хора — и защо направиха това, което направиха. Дори това да е последното дело в живота ми.
— Добре — съгласи се Марк. Сетне му хрумна друга мисъл, която пробуди тревогата му. — Ами онези кутии с вируса? Ако са се разбили и мястото вече е заразено?
Алек вдигна ръка и го потупа по гърдите.
— Зная, зная. Не се тревожи. На излизане погледнах в склада — кутиите са цели.
— Хм… а как действа вирусът? Искам да кажа… има ли опасност да се заразим? Ще знаем ли, ако е станало? — Никак не му се нравеше тази несигурност. — И какъв според теб е този вирус?
Алек се засмя.
— Синко, още един куп въпроси, на които нямам отговори. Ще трябва да попитаме специалистите, когато се върнем. Но според мен, освен ако не вземе да те мъчи някоя хрема, няма за какво да се безпокоиш. Спомни си, че поваляха жертвите мигновено, а ти още си на крака.