Тези думи като че ли поуспокоиха Марк. Силно заразен вирус.
— Ще го имам предвид — произнесе той уморено. — Според теб колко далече сме от селото?
— Нямам представа. Може да е много далече, но не е чак на другия край на света.
Марк се отпусна на земята, опря глава на ръцете си и затвори очи.
— Дай ми само няколко минути. После ще претърсим кораба. Кой знае какво има вътре.
— Прав си.
Половин час по-късно Марк вече крачеше из кораба и прескачаше отломките. Само че сега вървеше не по пода, а по една от стените. Малко се объркваше от това, че бергът е полегнал на една страна — странна игра с възприятията, заради която стомахът му се свиваше неприятно и главата го болеше по-силно. Но бе твърдо убеден, също като Алек, че трябва да узнаят кому принадлежи въздушният кораб. Очевидно вече нямаше да са в безопасност в планината.
Най-много информация можеха да извлекат от компютърната система, ала опитите на Алек не дадоха резултат. Компютърът не показваше признаци на живот. Оставаше им да се надяват на някой работещ преносим телефон или таблет, който да не е пострадал при катастрофата. Беше изминала цяла епоха, откакто Марк бе виждал подобна техника. Слънчевите изригвания бяха довели до повреждането на почти всички електронни уреди, а малкото оцелели изкараха толкова, колкото им издържаха батериите. Но щом разполагаш с берг, вероятно ще имаш и работещи батерии.
Бергът. Намираше се в него. Толкова бе странно колко много се бе променил светът само за една година. В началото, когато видеше берг, се радваше сякаш вижда живо дръвче. Вчера дори си мислеше, че повече никога няма да зърне въздушен кораб. А ето че сега тършуваше из един, за чиято гибел бе допринесъл сам, и търсеше заровени тайни. Беше вълнуващо, макар досега да намираха само боклуци, дрехи, части от строшена апаратура и още боклуци.
А след това попадна на злато. Истински, работещ таблет. Беше включен, тъкмо сиянието на екрана му привлече Марк. Беше се изтърколил в ъгъла на една от малките каюти. Марк го изключи веднага щом го вдигна — ако батерията му е изтощена, няма никакъв начин да я заредят.
Откри Алек в друга каюта, наведен над пътнически контейнер, който се опитваше да отвори с ругатни.
— Ей, виж какво намерих — похвали се гордо Марк и вдигна таблета. — При теб как е?
Алек се изправи и погледът му блесна от радост.
— Аз пък не намерих нищо и вече ми писна да се ровя. Я да видим какво има там.
— Боя се да не изтощим батерията — рече Марк.
— Ами толкова по-добре ще е да погледнем по-скоро, не смяташ ли?
— Хубаво, но да излезем навън. Задушавам се в тая метална джунгла.
Седнали под сянката на едно дърво, Марк и Алек се надвесиха над таблета, докато слънцето продължаваше своя път през небосвода. Марк неволно изруга дневното светило заради жегата, с която не пропускаше да ги дарява. Налагаше се непрестанно да трие ръце от потта, докато натискаше копчетата на таблета.
Таблет. Още една забравена вещ. Вътре имаше игри, книги, стари програми от времето преди слънчевите изблици. И личен дневник. Но нищо свързано с работата. Докато не откриха картата. Очевидно не работеше със спътникова връзка — всички спътници бяха разрушени при изригванията. Изглежда, бе свързана с някакво устройство на берга, може би архаичен радар или друга полузабравена машинария. Програмата съдържаше данни за всички полети на кораба допреди падането му.
— Погледни това! — Алек посочи едно място на екрана. Маршрутите на полетите неизменно завършваха там. — Трябва да е щабът им или базата — както го наричат. Ако съдя по координатите, според оскъдните ми представи за този планински масив това ще да е на петдесет-шейсет мили оттук.
— Може да е стара военна база — предположи Марк.
Алек се замисли над думите му.
— Или бункер. Би било логично да съществува нещо подобно в планините. Отиваме там, момче. По-добре рано, отколкото късно.
— Веднага ли? — Марк все още не се бе възстановил от удара, но не смяташе, че старият воин предлага да изминат целия този път, преди първо да проверят какво става със селото.
— Не веднага. Първо ще се приберем да проверим какво е положението у дома. Да видим дали Дарнел е добре. И другите също.
Сърцето на Марк се сви при споменаването на Дарнел.