За един кратък миг стената в съзнанието на Тереза поддаде и тя усети, че я изпълва тъга. Ако Томас се събуди в този момент, няма да помни коя е. Изпита ужас — почти като необуздана паника, — когато си помисли, че скоро ще се срещнат в Езерото, но няма да се познават. Смазваща мисъл, която обаче й припомни защо бе построила тази невидима стена. Като зидар, поставящ тухла във втвърдяващ се хоросан, тя запълни пролуката. Запуши я здраво и плътно.
Нямаше връщане назад.
Двама мъже от охраната влязоха да помогнат с преместването на Томас. Те го вдигнаха от леглото и го помъкнаха сякаш е чучело, натъпкано със слама. Единият бе пъхнал ръце под мишниците му, другият го държеше за краката. Без да поглеждат Тереза, те го стовариха на количката и я побутнаха към вратата на операционната. Всички знаеха къде го откарват. Лекарят и сестрата се заеха да почистват и подреждат инструментариума — тяхната работа бе приключила. Тереза им кимна, макар да не гледаха към нея, и последва двамата мъже в коридора. Не смееше да поглежда към Томас, докато изминаваха дългия път по коридорите и асансьорите към щаба на ЗЛО. Стената отново заплашваше да поддаде. Томас беше блед, лицето му бе покрито с едри капки пот. Сякаш бе в съзнание на някакво ниво и се бореше с медикаментите, давайки си сметка какви ужасни неща предстоят да му се случат. Сърцето я болеше да вижда това. Още по-изплашена бе от мисълта, че е следващата. Тази глупава стена. Какво значение? Ще й я отнемат съвсем скоро, заедно с всички спомени.
Стигнаха подземното ниво под лабиринта и поеха през складовете с техните дълги рафтове с припаси за езерните. Долу бе сумрачно и студено и Тереза усети, че кожата й настръхва. Тя потрепери и неволно разтри рамене. Тялото на Томас подскачаше върху количката всеки път, когато колелата попадаха върху неравност, а на нея й се струваше, че при всяко подобно движение той ще се пробуди, че на лицето му ще се изпише ужас.
Стигнаха шахтата на асансьора, където беше поставен големият метален куб.
Кутията.
Тук бяха само на два етажа под Езерото, но на обитателите му бе внушено, че пътуването нагоре е невероятно дълго и мъчително. Всичко това целеше да стимулира поредица от емоции и мозъчни връзки — от объркване до дезориентация и накрая до непреодолим ужас. Идеалното начало за учени, занимаващи се с изучаване на гибелната зона. Тереза знаеше, че утре и тя ще измине този път, с бележка, стисната в шепата. Но поне щеше да е в дълбока кома и нямаше да усети този половинчасов полет през мрака. Докато Томас щеше да се събуди в Кутията съвсем сам.
Двамата мъже избутаха количката до асансьора. Чу се ужасяващо скърцане на метал в бетон, докато един от тях дърпаше голямата стълба към куба. После двамата отново нарамиха тялото на Томас и се заизкачваха несръчно по стълбата. Тереза би могла да им помогне, но не го направи, вместо това стоеше и ги наблюдаваше, опитваше се да запълни пукнатините в стената, доколкото това изобщо й се удаваше. С пъшкане и сумтене двамата мъже нагласиха Томас на ръба. Затворените му очи бяха обърнати към Тереза. Макар да знаеше, че не може да я чуе, тя се опита да му заговори в ума си.
„Томас, това, което вършим, е правилно. Ще се видим от другата страна.“
Мъжете се наведоха и спуснаха Томас за ръцете докъдето можеха, след това го пуснаха. Тереза чу приглушения тропот от падането му върху стоманения под. След това отекна нов звук, този път от затръшването на вратите на Кутията. Като че поставяха печат върху съдбата на Томас, каквато и да бъде тя.
Тринайсет години по-рано
1
Марк потрепери от студа — нещо, което не бе правил от много време. Току-що се бе събудил, първите лъчи на зората се процеждаха през цепнатините на подредените един върху друг трупи, които изграждаха стените на неговата малка колиба. Почти никога не бе използвал своето одеяло. Гордееше се с него — бе изработено от кожата на огромния лос, който бе убил съвсем сам преди два месеца. В редките случаи, когато се загръщаше, го правеше, за да се наслади на мекотата и усещането за уют, а не да се стопли. В края на краищата живееха в свят, измъчван от жега. Но може би хладният полъх бе знак за промяна, тази сутрин действително му се стори, че въздухът е малко студен. Той придърпа кожената завивка до брадичката си и се изтегна по гръб, наслаждавайки се на дълга прозявка.