— Главата ми! Главата ми! Главата ми!
— Дарнел — прошепна Марк, макар да си даваше сметка, че нещастникът не го чува. Колкото и да го болеше за него, гузно осъзна, че не би намерил сили да влезе и да му помогне. Щеше да е глупаво.
— Главата миииииии! — извика Дарнел с такава сила, че Марк неволно отстъпи отново. Не знаеше колко още ще понася това.
Вътре нещо се раздвижи, чу се тропот на крака. После силен удар по вратата. Още един. И още един.
Бум. Бум. Бум.
Марк затвори очи. Знаеше от какво са тези ужасни звуци. Трина изведнъж се появи до него, дръпна го в прегръдките си и го притисна с всичка сила. Алек се опита да протестира, но този път не беше много убедителен. А и бе твърде късно.
Чуха се още няколко удара, после пронизителен и дълъг писък, който завърши с хъркане. След това Марк чу как тялото на Дарнел да се свлича на земята с мъчителна въздишка.
Макар да се срамуваше от себе си, той посрещна с облекчение тишината, възвестяваща края на това мъчение. И се радваше, че вътре не е Трина.
12
Марк никога не бе смятал Алек за състрадателен човек. Ни най-малко. Но когато старият войник се приближи и ги раздели с Трина, направи го с меко изражение на лицето. А след това каза:
— Зная, че напоследък преживяхме много неща. — Алек премести очи към колибата, където бе затворен Дарнел. — Но мисля, че това едва ли е краят. — Той помисли малко и продължи:
— Както и да е, не бива да се отказваме точно сега. Както не се отказахме от живота още от първия ден.
Марк кимна и погледна Трина.
Тя избърса една сълза и се втренчи в Алек.
— Взе да ми омръзва да съм сред оцелелите. Поне Дарнел се отърва от този свят.
През всичките години, откакто я познаваше, Марк не бе я чувал да говори с толкова гневен глас.
— Не говори така — рече й. — Зная със сигурност, че не го мислиш. — Тя извърна лице към него и погледът й се смекчи.
— Кога ще свърши целият този кошмар? Оцеляхме през месеците, когато слънцето изпепеляваше Земята, намерихме къде да се подслоним, осигурихме си прехрана. Допреди няколко дни се смеехме! А после дойдоха тези типове с берга, стреляха по нас и избиха толкова много хора! Какво е това — някаква шега? Да не би някъде да има някой, който играе безумна виртуална игра и ни се присмива?
Гласът й стана дрезгав и тя отново заплака, прикри лицето си с длани и седна с кръстосани крака на спечената от жегата земя. Раменете й се разтресоха от ридания.
Марк се озърна към Алек, който го изгледа с присвити очи сякаш му казваше: тя е твоя приятелка, направи нещо.
— Трина? — повика я тихо Марк. Приближи се, коленичи до нея, пресегна се и я прегърна през раменете. — Зная… тъкмо когато си мислехме, че нещата не могат да станат по-зле. Съжалявам. — Даваше си сметка, че няма смисъл да я убеждава. Да й вдъхва напразни надежди. — Едно обаче ще ти обещая — каквото и да се случи, двамата ще бъдем заедно — продължи той. — И ще направим всичко по силите си, за да не се заразим от болестта, която повали Дарнел и останалите. Само че, ако искаме да успеем… — Той се почеса по тила и погледна към Алек, търсейки помощта му.
— Трябва да сме бдителни — добави старият войник. — Да сме предпазливи, хитри и безпощадни — когато опре до това.
Марк знаеше, че може би не е разумно да докосва Трина. Но вече не го интересуваше. Ако Трина умре, какъв смисъл да живее?
Тя свали ръце от лицето си и погледна Алек.
— Марк, стани и се отдалечи от мен.
— Трина…
— Направи го. Веднага. Иди и застани до Алек, за да ви виждам и двамата.
Марк се подчини. Отдалечи се на десетина крачки и когато се обърна, откри, че разплаканата Трина е изчезнала и сега на нейно място е разумната, решителна млада жена, която познаваше преди. Беше се изправила и бе скръстила ръце.
— Бях наистина много внимателна, след като вие двамата се качихте на берга. Скафандрите, които носеха онези негодници, стреличките, бързината, с която покосяваха жертвите и те се разболяваха… още преди Лана да ни обясни каквото и да било, беше очевидно, че става нещо необичайно. Единственият, с когото се занимавах, беше Дарнел, но той настоя да запазим дистанция. Сам се затвори в колибата и ме накара да я залостя отвън. — Тя спря да си поеме дъх и ги огледа. — Всъщност искам да кажа, че според мен не съм заразена. Действах бързо и взех предпазни мерки.