Чува щракане, после още едно. Когато поглежда към мъжете, зърва блясъка на сребристи остриета.
— Има нещо, което трябва да знаете за нас — казва един от мъжете. — Ние не си падаме по преговорите. Ще вземем храната и всичко друго, което искаме.
Те пристъпват напред, но изведнъж от страничната врата се появява още една фигура. Марк едва успява да си поеме дъх, докато наблюдава кратката и свирепа схватка, която се разиграва пред очите му. Мятащи се тела, избити ножове, разменени удари, пъхтене и стонове. Сякаш в помещението се е появил някакъв супергерой и с нечовешка сила и бързина надвива тримата нападатели. За по-малко от минута и тримата са натръшкани на пода, където се присвиват, псуват и охкат. Фенерът е паднал на пода и осветява ботушите на доста едър мъж.
Този, който ги е преследвал.
— По-късно ще ми благодарите — казва непознатият с дълбок, дрезгав глас. — Казвам се Алек. И мисля, че имаме далеч по-голям проблем от тия трима нещастници.
15
Марк се пробуди със силно главоболие. Лежеше на скала, вероятно от часове, ако съдеше по схванатото си тяло. Той се претърколи по гръб, изпъшка и погледна към просветляващото над клоните небе… и тогава си спомни съня, толкова ярък и жив, сякаш е бил филм, прожектиран на огромен екран.
Алек ги бе спасил в онзи ден и безброй пъти след това. Но Марк неведнъж му бе връщал услугата. Животът им бе свързан като скалите, земята и планината, където бяха преспали.
Останалите се събудиха след около половин час. Алек им направи закуска от яйцата, които си носеха. Скоро ще се наложи да започнат да ловуват — Марк не беше експерт по тези въпроси, но също щеше да участва, с каквото може. Докато се хранеха приседнали и все още спазващи дистанция помежду си, той се замисли. Колко жалко, че всичко се бе развалило тъкмо когато нещата бяха започнали отново да изглеждат нормални.
— Готови ли сте да тръгваме? — попита Алек, след като се нахраниха.
— Аха — потвърди Марк. Трина и Лана само кимнаха.
— Този таблет е истински божи дар — продължи Алек. — С помощта на картата и компаса ще стигнем на мястото за нула време. Кой знае какво ще открием там.
Те поеха през обгорялата гора и наскоро израслите шубраци.
Вървяха цял ден с надеждата да стигнат някой друг лагер или селище — носеха се слухове, че из Апалачите има много селища. Планините бяха едно от малкото подходящи за заселване места след убийствените слънчеви изригвания, унищожили градовете, и покачването на морското равнище. Марк се молеше най-сетне нещата да се върнат към нормалното. Днес, а още по-добре до края на живота му.
Спряха за следобедна почивка на брега на малко поточе и по някое време Трина щракна с пръсти да привлече вниманието му. Той я погледна и тя кимна с глава към гората. След това се изправи и обяви, че ще се отдалечи по нужда. Марк почака две минути, стана и каза същото.
Срещнаха се на около стотина метра, при един голям дъб. Въздухът ухаеше на свежест, наоколо имаше зеленина.
— Какво става? — попита я той. Стояха на пет крачки един от друг, изпълняваха инструкциите, макар никой да не ги гледаше.
— Омръзна ми това — оплака се тя. — Погледни ни само. Едва успяхме да се прегърнем, откакто бергът нападна градчето. И двамата се чувстваме добре, глупаво е да се държим на разстояние.
Думите й го изпълниха с облекчение. Макар да си даваше сметка, че се намират в тежко положение, желанието й да е близо до него го зарадва.
Марк се усмихна.
— Аз също. Какво ще кажеш да зарежем тая карантина?
Още щом произнесе думите, осъзна колко глупаво звучат.
— Лана сигурно ще се досети. — Тя се приближи, прегърна го и го целуна. — Но както казах, играта е безсмислена. Нямаше никакви симптоми, така че можем да се надяваме, че сме чисти.
Марк не би могъл да отговори дори и да искаше. Той се наведе и я целуна и този път целувката им бе продължителна.
Държаха се за ръцете, докато наближиха лагера, и едва тогава се разделиха. Но Марк си даваше сметка, че едва ли ще успеят още дълго да се преструват. Поне на първо време не му се щеше да се изправя срещу гнева на Лана и Алек.
— Мисля, че ще стигнем там утре следобед — говореше Алек, когато се приближиха. — Дано да е преди слънцето да се скрие. Въпреки това ще пренощуваме и на следващата сутрин ще се ориентираме в обстановката.
— Звучи добре — подхвърли замислено Марк, докато си събираше багажа. Все още се рееше из облаците, след като поне за кратко бе забравил за ужасните преживявания.