— Ей! — извика младежът, насочил оръжие. — Дръпнете се или ще стрелям! Не знаете какво ви чака, повярвайте ми!
Те или не го чуха, или се престориха. Това, което последва, бе толкова бързо и неочаквано, че Марк се олюля и едва не падна. Със светкавично движение единият от мъжете извади от джоба си нож и го заби в тялото на Лана. Виковете й накараха Марк да се разтрепери. Той се хвърли напред, като същевременно смъкваше оръжието от рамо. Замахна и събори настрана мъжа, който се намираше най-близко до него.
Алек извика нещо отзад, но Марк не му обърна внимание. Единствената му мисъл бе да обезоръжи по-скоро мъжа пред него и да се заеме с другите двама. Поне да ги отдалечи достатъчно от Лана, за да може Алек да стреля. Мъжът, с когото се бе сборичкал, бе силен, но Марк го бе изненадал. Притисна го с коляно към земята, изтръгна ножа от ръката му и го забоде няколко пъти в гърдите на своя противник, слагайки край на двубоя.
После се отдръпна бавно. Не можеше да откъсне ужасен поглед от мъжа, когото току-що бе наръгал. Но миг по-късно реалността нахлу в съзнанието му и той скочи на крака. Алек стовари приклада на пушката си върху главата на втория нападател. Мъжът се сгърчи и рухна на земята.
Ала в този момент откъм улицата към тях се втурна нова група от невменяеми. Трябва да бяха поне осем на брой. Мъже, въоръжени с ножове, чукове и отвертки, с изкривени от гняв лица.
— Внимавай! — извика Марк.
Но мъжете не се интересуваха от тях. Нахвърлиха се върху Лана, която все още се бореше с последния от тримата си похитители. Алек се олюля, отстъпи назад и Марк се изправи до него. Сцената, която се разиграваше пред тях го убеди в едно — нямаше никакъв начин да сложат край на тази лудница, ако не прибягнат до трансвикторите. Внезапно го изпълни чувството за обреченост.
Алек стоеше съвършено неподвижно, истинска статуя на твърдата решимост. Лицето му сякаш бе издялано от камък. Без да каже нито дума, той вдигна оръжието и го насочи към групата, която атакуваше Лана.
Яркият сноп светлина проряза въздуха и удари първия мъж от групата, който тъкмо бе стоварил върху нея окървавен чук. Тялото му в миг бе обгърнато от сивкава трептяща вълна, след това избухна в мъгла и изчезна, отнесено от неуловим вятър. Алек вече стреляше по следващия. Марк си даде сметка, че не могат да спечелят тази битка, че няма да успеят навреме, колкото и да бе силна и издръжлива Лана.
Той вдигна своя трансвиктор и откри огън. Двамата с Алек се прицелваха спокойно и натискаха спусъци. Удари един. После следващия. И следващия.
Скоро чудовищата изчезнаха и на земята остана само бездиханното тяло на тяхната приятелка. Алек не се поколеба повече от секунда. Прицели се и пусна още един ярък сноп.
Изблик на сивкава мъгла сложи край на страданията на Лана.
56
Марк вдигна очи от кървавото петно на земята и се втренчи в Алек. Лицето на стария воин изразяваше безкрайна печал. Макар Марк да не знаеше каква е била връзката между двамата, очевидно бе дълбока и с богата история.
А сега Лана я нямаше.
Лицето на Алек постепенно се проясни, но на Марк му се стори, че след цяла вечност. Никога досега не бе виждал своя приятел толкова натъжен.
Войникът се овладя и посочи къщата пред тях.
— Изкараха я оттам. Така че влизаме. Сигурен съм, че Трина и малката са вътре.
Къщата бе триетажна, с фронтони и масивни прозорци — повечето от тях строшени — и красиви тухлени стени. Изгорелият покрив и буренаците на моравата й придаваха занемарен вид. Марк се ужаси при мисълта какво ще открият вътре.
По-малко от минута бе минала, откакто бяха пратили в небитието тяхната приятелка и лунатиците, но тълпата на улицата сякаш се бе удвоила. Мъже, жени и деца. Повечето от тях обсипани със синини и рани, някои в доста тежко състояние. Мъж с увиснала безпомощно окървавена ръка пристъпваше към тях — сякаш някой бе решил да изпробва върху него острието на брадвата си. Най-потискаща гледка бяха две деца с ужасни язви, но изглежда, те дори не знаеха за съществуването им. Всички тези нещастници приближаваха бавно в полукръг към Марк и Алек. Дрипави и мръсни дрехи, омазнени коси, празни погледи — вниманието на тълпата бе съсредоточено върху двамата новодошли.
Алек се отправи със стегната крачка към входната врата на къщата. Марк се постара да върви по същия привидно безгрижен начин, тъй като се опасяваше, че прибързаните действия могат да разбунят духовете. Не смяташе повече да рискува. Ако някой се втурнеше към тях, бе готов да го повали с първия изстрел. Тълпата се приближаваше бавно, като зрители на парад. Бяха няколко десетки на брой, може би дори стотина. Неколцина мъже се откъснаха от главната група и препречиха пътя им към вратата. Веднага щом го сториха, и други последваха примера им и скоро примката около Марк и Алек бе затворена напълно.