Натисна спусъка. Първият лъч бяла светлина пропусна целта и прогори димяща дупка в стената. Той стреля отново и този път попадна, където трябваше. Ръката се разтвори в сивкава маса, превърна се в пара и изчезна. Марк отново се насочи към стълбището. Старият воин стреляше по някого на горния етаж.
— Няма начин, ще трябва да си пробием път през тях — изръмжа той, без да откъсва поглед от вратата. — Сигурно отвън е цяло сборище от лунатици.
— Готови сме — заяви Марк, макар да нямаше никаква представа как малката им група ще премине през тези заразени с изблика маниаци. — Може би трябва да поставим момичетата между нас.
— Точно така. Аз ще вървя отпред, а ти ще си в тила. Чака ни доста работа по разчистването на тези шантавелки.
Марк кимна и се дръпна назад. Трина сграбчи Диди за ръката и застана между двамата.
Алек намигна на малкото момиче, после пое нагоре по стълбата. Трина го последва, като дърпаше Диди след себе си. Марк бе последен, в случай че някой намери начин да проникне в мазето.
Стъпка по стъпка се приближаваха към хаоса над тях.
— Разкарайте се от пътя ми! — кресна Алек. — Броя до три и започвам да стрелям!
Виковете, крясъците и смехът само се усилиха. Пет или шест глави се подадоха отгоре, по лицата си личеше, че нямат търпение да се нахвърлят върху тях. Марк бе завладян от толкова силен страх, че му стана трудно да диша.
— Три! — изрева Алек. След това пусна няколко бързи изстрела с трансвиктора. Двама мъже и една жена се отправиха на пътешествие към небитието. Останалите внезапно се люшнаха напред с крясъци и викове, блъскайки се при тясната врата. Алек стреля още два пъти, но и това не помогна. Върху него се нахвърлиха десетина души, размахващи ръце и всякакви инструменти.
Алек отстъпи, а Трина и Диди се сблъскаха с Марк. Цялата група се затъркаля надолу по стълбите в едно общо кълбо от ръце и крака. Заразените се втурнаха зад тях.
58
Главата на Марк се удари в едно стъпало, после в стената и накрая в пода. Около него се мятаха ръце и крака, удряха го лакти. Светът се бе превърнал в неспирна налудничава въртележка. Когато всичко се успокои, Трина и Алек лежаха на гърдите му, а Диди се бе свила в краката му. Докато Алек се опитваше да вдигне трансвиктора, внезапно някакъв мъж се хвърли от горната площадка и тупна върху него. Трина успя да дръпне Диди, прегърна я силно, а после отскочи назад, тъй като отгоре полетяха още тела. След миг върху Марк имаше поне десетина души, които го блъскаха, ритаха и се опитваха да го разкъсат с голи ръце. Той се извъртя, опита се да пропълзи настрани, сграбчи трансвиктора с две ръце и се зае да нанася удари наляво и надясно.
Трина закрещя с висок, пресеклив глас.
— Спрете! Всички да спрат и да ме чуят!
Думите й прокънтяха във въздуха и колкото и да бе странно, накараха виковете и сумтенето да стихнат. Всички движения замряха. Марк бе стъписан от тази внезапна промяна — всички се бяха надигнали и гледаха като хипнотизирани Трина. Опряла гръб на стената, тя стоеше вляво от него, все още стиснала Диди в прегръдката си. Алек също се бе освободил и се поклащаше вдясно.
Всички погледи бяха втренчени в Трина, сякаш тя притежаваше някаква вълшебна, хипнотична сила. Тишината в мазето се нарушаваше само от тежкото дишане на нашествениците.
— Трябва да ме изслушате — продължи тя малко по-тихо. В очите й трепкаха безумни пламъчета. — Сега аз съм една от вас. Тези хора дойдоха да ми помогнат. Трябва да ни пуснете, за да довършат започнатото!
Откъм тълпата се чу недоволно мърморене. Ала същевременно, за изненада на Марк, хората се надигаха и отдръпваха, сякаш бяха готови да й се подчинят. Окървавени и мръсни, те изведнъж бяха започнали да действат като организирана група. Скоро всички се подредиха от двете страни на стълбата, оставяйки пътека по средата. Марк видя, че онези, които бяха на горната площадка, обясняваха какво става на останалите. И всичко се вършеше с някакво благоговение.
Трина се обърна към Марк.
— Води ни.
Той все още не виждаше в погледа й следа от разпознаване и от това сърцето му се сви. Нямаше представа как бе успяла да подчини на волята си тези маниаци, но не биваше да изпускат възможността. Скочи на крака и стисна трансвиктора, готов да го използва. Погледна към Алек, който също изглеждаше объркан, а на лицето му се четеше съмнение. Старият воин му кимна да върви пръв.