Марк пристъпи към стълбището и подкани Трина и Диди.
— Да се качваме тогава. Хайде, всичко ще бъде наред. — Никога досега не бе произнасял думи, в които да вярва по-малко.
Те го приближиха, готови да го последват. Трина побутваше Диди пред себе си, уловила я за раменцата. Алек застана зад тях.
— Тръгваме нагоре — изръмжа той, като стрелкаше тревожно очи между хората от двете страни на стълбището. По лицето му си личеше, че смята всичко това за клопка. И той като Марк държеше трансвиктора готов за стрелба.
Младежът си пое дълбоко въздух, заедно с който вдъхна и тежката миризма, която излъчваха телата на тези хора. Качи се на първото стъпало. Очите на всички бяха втренчени в него. Една жена отдясно, с разчорлени коси и покрито със синини лице, го гледаше с разбираща усмивка. Вляво стоеше юноша с парцаливи дрехи, целият измазан с мръсотия. Сякаш всеки миг щеше да избухне в смях. Хората нагоре стояха мълчаливо и неподвижно.
— Хайде, приключвай вече — подкани го шепнешком Алек.
Марк пристъпи на следващото стъпало. Не смееше да хукне нагоре по стълбището, сякаш Трина бе накарала тези смахнати типове да изпаднат в транс и едно прибързано движение би развалило магията. Той повдигна крак и продължи. Погледна за миг през рамо и установи, че Трина и Диди го следват по петите, а Алек е зад тях. Старият воин му хвърли яден поглед, недоволен от мудните му действия. Марк продължаваше да се изкачва, а втренчените очи на доскорошните им нападатели караха косата му да настръхва. Усмивките им ставаха все по-големи и по-зловещи.
Бяха изминали две трети от пътя, когато прозвуча женски глас:
— Хубавица. Малката ми хубавица.
Една жена потупваше Диди по главата сякаш е животно в зоопарка. Лицето на момичето бе изопнато от ужас.
— Какво хубаво детенце — продължаваше жената. — Бих могла да те изпапкам. Като печена пуйка. Да. Толкова си сладка.
Марк ускори крачка. Беше отвратен. Успя да изкатери още две стъпала, когато един мъж протегна ръка и го сръчка с пръст в рамото.
— О, какво хубаво, силно момче — рече. — Сигурна мама е много горда с теб, а?
Марк продължи нагоре. От двете страни към него се протегнаха ръце. Все още не бяха заплашителни, — само го докосваха. Още едно стъпало. Жена се отдели от стената, обгърна шията му и се притисна към него. Сетне го пусна и се върна на мястото си. Лицето й бе изкривено от зла усмивка.
Отвращението му се засилваше. Не можеше да остане и минута повече в тази къща. Пресегна се назад, улови Диди за ръката и се заизкачва припряно нагоре. Чуваше как Алек трополи с тежки стъпки най-отзад.
В началото хората около тях сякаш не забелязваха, че е ускорил ход, а може би бяха стъписани от внезапната промяна в тактиката. Марк стигна на върха, прекоси площадката, където също имаше лунатици, и тръгна по коридора. Къщата бе натъпкана с хора, те бяха навсякъде, някои държаха тояги, ножове, бухалки. Марк реши, че сега не е време за двоумене. Той хукна към изхода, дърпайки Диди след себе си.
Успяха да минат половината от разстоянието, преди да настъпи хаос. Всички нашественици в къщата закрещяха едновременно, скочиха и затиснаха с телата си Марк и приятелите му. Марк изпусна ръката на Диди и я видя да изчезва в тълпата, а слабият й прощален вик бе като на изгубен сред демони ангел.
59
Марк се хвърли след нея, но се спъна и падна. За миг върху него се скупчиха още тела, дърпаха и късаха дрехите му. Той се извъртя, заудря с лакти слепешката и чу болезнени викове. Няколко ръце дръпнаха оръжието му, твърде силни, за да им се противопостави. Зарита с крака, успя да се обърне по корем и напрегна мишци да се изправи. Нещо тежко го халоса в тила и той рухна по лице върху твърдия под. После усети придърпване и осъзна с ужас, че изхлузват ремъка на пушката. Опита се да я сграбчи, когато ремъкът се изнизваше през главата му. Чуваха се оглушителни викове, писъци и рев. Трансвикторът изчезна в тълпата.
Сега вниманието на всички бе съсредоточено върху откраднатото оръжие и Марк успя да спечели няколко секунди, за да се претърколи встрани и да се изправи. Мъжът, който бе измъкнал пушката, я държеше високо във въздуха и танцуваше бавно в кръг. Хората около него подскачаха с разперени към тавана ръце опитваха да докоснат металната повърхност. Отдалечаваха се бавно от Марк, отнасяйки своята скъпоценна придобивка.