Марк бе наясно, че никога няма да си върне трансвиктора. Той се огледа трескаво за своите приятели. Трима или четирима души държаха Диди. Тя риташе и пищеше. Трина тичаше с протегнати към момичето ръце. Алек се бореше с поне шестима нападатели, явно твърдо решени да се сдобият и с втори лъщящ трофей. Алек замахна с приклада и го стовари върху лицето на един от тях, сетне простреля втори с ослепително бял сноп. Но останалите се нахвърлиха, събориха го и взеха да скачат отгоре му.
Марк нямаше друг избор, освен да се втурне след Трина и Диди.
Той разблъска хората и скочи на първото стъпало на водещата нагоре стълба. Знаеше, че единственият му шанс е да се покатери от външната страна на парапета. Улови се за него и се притегли нагоре.
Един мъж замахна с юмрук към него. Жена го блъсна с тяло. Марк успя да се дръпне встрани, тя се преметна през перилата и тупна с трясък долу. Други се опитваха да го избутат, улавяха го за краката и го дърпаха в разни посоки. Той отбиваше атаките и се стараеше винаги да се държи за перилата поне с една ръка.
Най-сетне успя да подмине основната група и застигна мъжа и жената, които държаха Диди. Сграбчи перилата с две ръце, прехвърли се през тях и се приземи върху най-горната стълба. Тълпата долу не се усмиряваше и продължаваше да напира. Марк се хвърли напред, прегърна Диди и я стисна здраво, като остави инерцията на тялото му да я изтръгне от хватката на похитителите.
Двамата се изтърколиха надолу по стълбите, разблъсквайки хора наляво и надясно, и се спряха на площадката на втория етаж. Марк стискаше Диди в прегръдката си. Озърна се и видя, че Трина си проправя път към тях, втренчила поглед в момичето.
Тя дръпна Диди от ръцете му и я прегърна. Малкото момиче не спираше да плаче. Противникът обаче се бе окопитил и ги приближаваше от всички посоки.
Марк се огледа и си даде сметка, че перспективите им са мрачни. В къщата цареше хаос.
Алек беше в дневната, отблъскваше с приклад най-близките си противници и от време на време успяваше да простреля някого от тях. Откъм коридора и кухнята се появи нова тълпа, която тичаше презглава, сякаш бягаше от нещо. Други заразени лунатици стояха между Марк и вратата и запречваха пътя за бягство. Всеки от тях бе готов да убива.
Марк вдигна ръце да прикрие Трина и Диди и отстъпи, притискайки ги към стената. Първият, който го доближи, бе старец с обезобразено лице, цялото обсипано с рани и следи от удари. Той скочи право върху Марк. Откъм кухнята се разнесе силно бръмчене. Тялото на стареца се превърна в сивкава мъгла. Звукът не идваше откъм Алек — някой друг се бе досетил как да използва трансвиктора. Тази мисъл едва се бе оформила в главата му, когато нов ярък лъч се заби в една жена, стояща до вратата.
— Алек! — извика Марк. — Някой стреля с другия трансвиктор!
Страхът, който караше кожата му да настръхва, не можеше да се сравни с нищо преживяно през ужасните дни в сумрачните тунели на субтранса. Някакъв побъркан тип тича наоколо, въоръжен с оръжие, което може да те изпари в миг. Животът му щеше да свърши още преди да е осъзнал какво става. Трябваше час по-скоро да се махнат оттук.
Дори с болните си мозъци нашествениците в къщата осъзнаха, че се е случило нещо необичайно. Тълпата бе завладяна от паника и всички се втурнаха едновременно към вратата. Отекнаха писъци и изплашени викове. Коридорът се изпълни с плътна маса от тела, опитващи се да напуснат сградата. Нови изстрели проехтяха от похитения трансвиктор и неколцина изчезнаха.
Марк си даваше сметка, че развръзката ще настъпи скоро. Той вдигна Диди на ръце, сграбчи Трина за рамото и я блъсна към дневната, където Алек продължаваше да се бие.
Марк бутна отново Трина — този път към големия панорамен прозорец, един от малкото запазени в къщата. Вдигна една лампа и я запокити в стъклото, което се пръсна на безброй парчета. Притегли Диди с дясната си ръка, пресегна се към Трина и я хвана за лакътя. Сетне се втурна право в образувалия се отвор, пусна Трина и полетя, като се завъртя в последния момент, така че да се носи с гърба напред. Притисна момичето към себе си в опит да я запази, и се блъсна с тъп звук в изпотъпканата пръст, която някога е била цветна леха. От удара гърдите му се свиха. Докато си поемаше мъчително въздух, той погледна нагоре към яркото небе и видя главата на Алек да щръква от прозореца.
— Ти наистина си си изгубил ума — произнесе старият воин, докато помагаше на Трина да се прехвърли през рамката.
Двамата скочиха едновременно и се приземиха до Марк. След това Трина отново взе Диди в обятията си. Някои от маниаците бяха забелязали бягството им и ги последваха, други продължаваха да се блъскат при вратата. Викове и крясъци огласяха околностите. Част от лудите вече се биеха отвън.