Марк най-сетне сви зад последния ъгъл и видя колибата в другия край на малката полянка. Насочи се нататък и се озова на пътя на обезумяла тълпа от бягащи обитатели на селището, които се опитваха да се натъпчат във всички отворени врати и прозорци. Марк застина, когато бергът отново се изравни с тях и се спусна към земята толкова ниско, колкото не се бе спускал досега. На платформата имаше само трима души, но те откриха стрелба веднага, щом машината увисна неподвижно. Въздухът се изпълни с малки сребристи стрели. Сякаш всяка от тях намираше своята цел, поваляйки мъже, жени и деца. Жертвите надаваха болезнени викове и рухваха почти веднага на земята, все още незасегнатите се препъваха в телата им и продължаваха да тичат като обезумели.
Марк и хората от групата му се притаиха до близката сграда и положиха Дарнел на земята. Едва сега Марк усети болката и изтощението в ръцете и краката си, които го подтикваха да се строполи на земята до своя изпаднал в несвяст приятел.
— Трябваше да го оставим там — изпъшка Трина, паднала на колене. — Той ни забави, а и не знаем какво са му сторили.
— Нищо чудно вече да е мъртъв — добави пресипнало Жабока.
Марк го изгледа навъсено, но не каза нищо, защото бе възможно и да е прав. Може би бяха изложили на риск живота си за човек, който вече нямаше никакви шансове.
— Какво ще стане сега? — изохка Лана и надзърна изпод стрехата. После погледна през рамо към тях. — Продължават да стрелят безпорядъчно по всички на улицата. Защо използват стрели, а не куршуми?
— Няма никаква логика — недоумяваше и Марк.
— Не може ли да направим нещо? — попита Трина, която цялата трепереше от изтощение и страх. — Защо позволяваме на тези хора да постъпват така?
Марк доближи Лана и също надникна. Поляната бе покрита с тела, от които като миниатюрна гора стърчаха стрели. А бергът продължаваше да се поклаща отгоре, изпускайки синкава топлина от соплата си.
— Къде е нашата охрана? — прошепна Марк, без да се обръща конкретно към някого. — Да не са си взели почивен ден?
Никой не отговори, но в този миг някакво движение при една от вратите привлече вниманието му и Марк въздъхна облекчено. Беше Алек, който махаше трескаво и ги подканяше да се присъединят към него. В едната си ръка държеше две пушки със затъкнати в цевите куки, за които бяха прикачени намотани въжета.
Дори след толкова години живот извън армията войникът в Алек го бе подтикнал да състави план за действие. А за осъществяването му той, изглежда, се нуждаеше от помощ. Беше намислил да си го върне на тези летящи чудовища. Марк нямаше нищо против.
Младежът се отдели от стената и се огледа. Видя една дъска, подпряна на съседната къща, и без да предупреди останалите за намерението си, изтича, сграбчи я и прекоси тичешком откритото пространство, като я използваше за прикритие. Не беше нужно да поглежда нагоре — почти веднага чу далечното бръмчене на изстреляната към него стрела. Последва глух тропот от забиването й в дъската. Той продължи да бяга.
5
Марк менеше темпото на бягане, ту ускоряваше, ту забавяше рязко, мяташе се наляво и надясно, докато се опитваше да стигне до Алек. Няколко стрелички се забиха около краката му, още една попадна в импровизирания щит. В същото време Алек изскочи от укритието си и се втурна право към него. Двамата едва не се сблъскаха в средата на поляната и Марк вдигна дъската, за да ги прикрие.
Очите на Алек пламтяха от възбуда и решимост. Макар с вече посивяла коса, той в момента изглеждаше с двайсет години по-млад.
— Трябва да побързаме! — извика Алек. — Преди това проклето нещо да реши да отлети! — Соплата продължаваха да изригват топлина, а стрелите да повалят хората наоколо. Писъците бяха неистови.
— Какво да направя? — попита Марк. Адреналинът изпълваше жилите му и му придаваше нови сили, докато чакаше инструкциите на своя другар.
— Прикривай ме с това.
Алек закрепи пушките под мишница и извади от задния джоб на панталона си пистолет — от тъмен метал, какъвто младежът не бе виждал досега. Нямаше време за колебание. Марк пое пистолета със свободната си ръка и прецени по тежестта му, че е зареден. Една стрела се заби в дъската, докато запъваше оръжието. После още една. Непознатите от берга бяха забелязали двамата мъже, притаени под дъската в средата на поляната. Нови стрели осеяха земята около тях като метална градушка.