Выбрать главу

Той нахлу в кабината, където Алек се бе надвесил над пулта. Лицето му бе сбръчкано от напрежение, челото — плувнало в пот.

— Къде е трансвикторът? — извика Марк.

Алек се извърна и го погледна уплашено. Нямаше време за обяснения — той видя, че пушката е подпряна на стената. Изтича, сграбчи я, преметна ремък през рамо и провери заряда, преди да се насочи обратно към спалното. Към Трина и Диди.

— Включи осветлението в коридора! — извика той, докато излизаше — беше изпуснал прожектора, докато бързаше насам, и пред него бе непрогледен мрак. Но сега едва ли бе моментът да пестят енергия. Измина едва няколко метра, когато коридорът се озари от приглушени светлини, само ъглите оставаха скрити в сенки. Марк се затича. Беше горещо. Имаше чувството, че температурата в берга се е покачила с хиляда градуса. Всичко това, плюс нарастващото безпокойство, заплашваха да съборят преградата, която удържаше напиращата лудост. Събра всички сили и се опита да се съсредоточи. Стигна до мястото, където бе чул кикота. Този път долови съвсем ясно хрипливо бръщолевене. Ниско и гърлесто, най-нелепото нещо, което би очаквал да чуе тук. Погледна нагоре, но таванът си оставаше все така непокътнат. Отвори вратата на спалното и видя с облекчение, че Диди и Трина все още лежат прегърнати на пода.

Готвеше се да пристъпи към тях, когато три от панелите на тавана се откачиха едновременно и заедно с тях се посипаха парчета пластмаса и метал. Няколко тела тупнаха долу сред прахоляка, приземявайки се право върху двете момичета. Диди започна да пищи.

Марк вдигна пушката, но не посмя да стреля.

Трима души се изправяха на крака. Мъж и две жени. Смееха се истерично, скачаха от крак на крак и размахваха ръце. Марк заби приклада на трансвиктора в слепоочието на мъжа. Той нададе вик и рухна на пода. Марк използва инерцията на удара, завъртя се и изрита едната от жените настрани. Тя се претърколи и се блъсна в койката. Марк обърна пушката, прицели се в нея и натисна спусъка. Сноп от яркобяла светлина попадна в тялото й, обгърна я сивкав облак и след миг тя се разтвори във въздуха. Едва бе изчезнала, когато другата жена се нахвърли върху него и го повали. Двамата тупнаха на пода и вероятно за стотен път през тази седмица Марк усети, че дъхът му секва. Той се завъртя по гръб и жената се озова върху него, опитваше се да изтръгне трансвиктора от ръцете му.

Трина и Диди стояха до стената и наблюдаваха безпомощно схватката. Марк знаеше, че предишната Трина щеше да му се притече на помощ. Щеше да се нахвърли върху жената и вероятно да я халоса така, че да изгуби съзнание. Но тази нова Трина, тази болна Трина стоеше и го гледаше като изплашено момиче. Стиснала Диди в ръцете си.

Марк изпъшка и продължи да се бори с жената. Чу стон и когато извърна глава, установи, че мъжът, когото бе повалил, се изправя бавно на колене. Очите му бяха втренчени с безкрайна, налудничава омраза в Марк. Той оголи зъби и изръмжа.

Побърканият запълзя към него на четири крака, сякаш се бе превъплътил в побесняло животно. Тласна се от пода и се метна върху Марк и възседналата го жена подобно на лъв, атакуващ своята жертва. Блъсна жената и двамата неволно се озоваха в прегръдка. Затъркаляха се по пода в зловещо подобие на детска игра. Марк все още се бореше да си поеме въздух, но побърза да се обърне на една страна, после по корем. Подпря се на коляно. На лакти. Надигна се. Опря се на койката и най-сетне намери сили да стане.

Прицели се спокойно в мъжа, после в жената и ги изпрати в небитието с два последователни изстрела. Звукът разтърси въздуха като гръмотевица и от лунатиците не остана и следа.

Марк чуваше собственото си дишане, шумно и мъчително. Погледна изтощено към Трина и Диди, все още притиснати към стената. Трудно бе да се определи коя от двете изглежда по-изплашена.

— Съжалявам, че трябваше да го видите — рече. — Елате, да идем в кабината. Алек ще ни откара на безопасно място.

Внезапно се разнесе силен смях, идваше сякаш едновременно от всички посоки — същият ужасяващ звук както преди. Последва го сподавена кашлица, която премина в пресеклив кикот. Звук, който Марк би свързал единствено с лечебница за душевноболни, и въпреки горещината кожата му настръхна. Трина бе свела поглед към пода и очите й гледаха безизразно. Той пристъпи към двете момичета и протегна ръка. Мъжът, скрит зад гредата на покрива, продължаваше да се киска.